Французите първи бяха подхвърлили идеята — през май 1940-а, докато германците нахлуваха в територията им — Мусолини да бъде умилостивен, като му се подари Малта. По този начин Италия нямаше да се присъедини към войната, позволявайки на Съюзниците да се съсредоточат върху Франция. Но Чърчил бе убедил Военновременния кабинет, че не бива да се правят никакви териториални отстъпки, макар други членове в него да бяха склонни към сделка. Сега той знаеше защо.
Чърчил е бил убеден, че предложението ще бъде напразно.
На 10 юни 1940 г. Италия обявила война на Великобритания, като още на следващия ден нападнала Малта, поставяйки я под обсада. Ромел предупредил, че без Малта Оста ще загуби контрол над Северна Африка и това ще е краят. Затова атаките били безмилостни.
В крайна сметка Хитлер пуснал над Малта повече бомби, отколкото над Лондон. В течение на пет години повечето малтийци живеели под земята, използвайки построените от рицарите тунели като бомбоубежища, складове и резервоари за питейна вода. И понесли жестоки удари.
Над трийсет хиляди сгради били разрушени. Хората гладували, докато конвой след конвой, натоварени с храна, ставали жертва на германските подводници. Един линеен кораб, два самолетоносача, трийсет и осем подводници и пет кръстосвача на Съюзниците били потопени, защитавайки острова. Над хиляда малтийци загинали. Броят на ранените бил многократно по-висок. Чърчил обявил пред света, че очите на цялата Британска империя наблюдават как Малта се бори ден след ден.
Но успели да задържат острова. След войната кралят удостоил цялото население на Малта с Кръста на свети Георги. Нищо чудно, че Чърчил отчаяно се бе опитвал да попречи на тези писма да видят бял свят. Какво ли биха си помислили британците за своя лидер, пред когото благоговееха, ако бяха научили, че е бил готов да отстъпи тази свещена земя на Мусолини!
По тялото му се разля радостна възбуда. Той бе намерил повечето от онова, което търсеше. Но едно от нещата, които се бе надявал да открие, го нямаше. Дали Малоун го бе взел? Може би, но едва ли.
Все едно. Британците щяха да се обадят. В това беше сигурен. Той се загледа през прозореца към тълпите, които се разхождаха по широкия площад. Погали с длан пръстена, който красеше дясната му ръка, и мълчаливо прочете петте думи.
Sator. Arepo. Tenet. Opera. Rotas.
Време бе още веднъж да тръгнат напред.
10
Малта
Кастор бе чул казаното от Чатърджи на парашутиста. След това бе видял мъжа да пада във водата, а впоследствие и да надвива сам двамата в лодката. После се появи втора лодка и го подгони, чуха се изстрели и парашутистът обърна яхтата и пресрещна преследвача си по-нататък, към брега. Последното нещо, което видя, бе как парашутистът пое към Валета. Сам.
— Какво беше това? — попита той Чатърджи.
— Някои хора се интересуват какво правим с вас, Ваше преосвещенство.
— Какви хора?
Мълчание.
— Какъв беше тоя парашутист? — попита той.
— Американски агент, изпратен да ви шпионира. Вчера научихме за него. Слава богу, успях да го изпреваря и да подкупя екипажа на яхтата. Другите двама трябваше да го довършат, но, както видяхте, той успя да се измъкне.
— Коя беше жената в другата лодка?
— Добър въпрос. Трябва да проведа един разговор.
Чатърджи се отдалечи в другия край на терасата и извади мобилен телефон.
На Кастор нито дума от чутото дотук не му харесваше. Мразеше да се отнасят с него като с нисшестоящ. А кои ли бяха останалите с Чатърджи?
Той се обърна и отново се загледа в морето. Северният бряг на Малта винаги беше нещо повече за него. Той и брат му се бяха родили във ферма в южната част на острова, от която се виждаше друг участък от Средиземно море. Старата постройка, която им служеше за дом, беше построена от местен коралов варовик — странен материал, който се добиваше мек и влажен, но след престояване известно време на слънце побеляваше и се втвърдяваше.
Също като него. Като дете беше доста наивен и манипулируем. Но с възмъжаването си бе станал корав и непреклонен.
Баща му беше прекарал живота си като рибар в Средиземно море — във времената, когато човек още можеше да си изкарва хляба с риболов. И двамата му родители бяха добри хора, които не обичаха да си създават врагове. За жалост, те загинаха при автомобилна катастрофа, когато беше едва на дванайсет. Това се случи през април, малко след цъфтежа на люцерната, когато полята се оцветяваха в жълто, а въздухът се изпълваше с дивен аромат. До ден-днешен той ненавиждаше пролетта.