След като не се намери семейство, готово да ги осинови, той и брат му бяха изпратени в сиропиталището „Свети Огюст“ в източната част на острова — невзрачно и безрадостно заведение, управлявано от сестрите урсулинки. Там той опозна Църквата. Нейната стабилност. Правилата. Историята. Както и богатите възможности, които предлагаше. И докато някои питомци на сиропиталището се бунтуваха, той оценяваше непреклонността на монахините и дисциплината, която налагаха. Тези студени скучни жени бяха последователни. Те даваха веднъж нареждането си, след което то се изпълняваше. Преди три години той бе забравил някои от уроците, които му бяха изнесли тези корави жени, и се бе опитал да надскочи себе си, заради което други му бяха подрязали крилата.
Каква глупава, тъпа грешка!
В живота си той бе заемал постове с огромна власт и влияние. Беше идеалният префект на Апостолическата сигнатура. Завеждаше най-висшия съдебен орган на Католическата църква. По църковните дела само гласът на папата имаше повече тежест. Заеманият пост му бе осигурил достъп до необозримо количество поверителна информация за миряни, свещеници, епископи и кардинали. Бе натрупал цяла картотека от досиета. Той планираше в един момент да използва всичкото това знание, за да се издигне в йерархията на Кардиналската колегия. И ако изиграеше умно картите си, би могъл да канализира благодарността на своите колеги в една сериозна кандидатура за папския престол.
Всеки католик в зряла възраст, който не е еретик, схизматик или обвинен в симония, има право да се кандидатира за папа. Но на практика само кардиналите имат реален шанс да бъдат избрани. За последно през 1379 г. е избран папа, без да е бил кардинал. Извън съмнение, някои кардинали е по-вероятно да бъдат избрани, отколкото други. За тази цел дори е измислена елегантната дума papabile — годен за папа. Способен да бъде избран за папа. Което някога е означавало единствено италианец. Но вече не, след няколкото последователни папи чужденци. И все пак никой не можеше да каже със сигурност кой ще се очертае като фаворит. Как беше онази поговорка? Влязъл в конклава като папа, излязъл като кардинал. Историята сочеше, че в девет от десет случая именно фаворитът не ставаше папа. Което си беше логично. Всеки така наречен фаворит имаше своя старателно подбрана група поддръжници. Много от тези групи се сформираха малко преди или по време на конклава, като почти никога дадена група не успяваше да придума друга да подкрепи техния кандидат. Което означаваше, че в крайна сметка избираха човек, който не е бил ничий фаворит. А просто компромисна фигура, която две трети от кардиналите бяха склонни в крайна сметка да подкрепят. В което нямаше нищо лошо. Той нямаше интерес да бъде ничий фаворит.
Contra mundum. Срещу света. Неговият девиз.
Чатърджи приключи разговора си и се върна при него.
— Аз ще се заема с нашия американски шпионин на яхтата.
— Как?
— Наистина ли държите да знаете? Просто приемете, че съм дошъл при вас и съм на вашите услуги, Ваше преосвещенство.
Снизходителният му тон предизвика у Гало нов пристъп на гняв. Но последните години го бяха научили, ако не на друго, на търпение.
— А жената? — попита той.
— Работя по въпроса.
— Вие индус ли сте?
— Атеист.
Гало трябваше да се успокои, да потисне внезапно избликналото в него озлобление. Този разговор не водеше наникъде. Но той трябваше да знае.
— Какво ви прави подходящ да удовлетворите сегашните ми нужди?
Чатърджи го изгледа презрително.
— Мога да се бия, да стрелям и да убия някого, ако се наложи.
— На война ли отиваме?
— Вие ми кажете. Както сам посочихте, хората от доста време насам търсят Ностра Тринита.
— А какво знаете за нея?
— Доста. Имам докторска степен по средновековна история от Университета на Йорк. Дисертацията ми беше за Йерусалим във времената на евреи, мюсюлмани и християни, от първи до пети век, с акцент върху европейските братства и техния ефект върху подялбата на града. Едно от тези братства е Суверенният военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Освен това съм много добър в ровенето и кражбата на документи от архиви, библиотеки и хранилища на стари вестници. Нямам практически никакъв морал и съм готов на всичко, за да свърша работата. Автор съм и на книга за хоспиталиерите. Не се продаваше особено добре, но привлече вниманието на определени хора, които се интересуват от тези рицари.