— Усещаш ли миризмата? — попита той.
Растението излъчваше остра миризма, която неприятно се примесваше с вонята от изтезавания. Той понечи да извади кърпичка, за да си закрие носа, но се спря. Един генерал никога не бива да издава слабост.
— Кажи ми онова, което искам да знам, и растението може да излекува раните ти.
Мълчание.
— Ти вече спази дадения обет и не издаде нищо. Трябва да призная, че това е достойно за възхищение. Но животът ти като малтийски рицар свърши. Орденът не съществува. Няма нужда повече да пазиш тайната. Облекчи страданията си и ми кажи къде да намеря Ностра Тринита.
При тези думи очите на мъжа се разшириха.
— Откъде… знаеш за… това?
— Съществуването му не е тайна за Църквата, поне за някои кардинали. Те ми разказаха за него или поне онова, което знаят. Заинтригуван съм, така че забрави обета и ми кажи къде да го намеря.
Рицарят поклати глава.
— Този обет е… всичко, което… ми остана.
Главата му клюмна отново върху масата.
Бонапарт можеше само да гадае каква ли болка му причиняват тези пирони. Той пристъпи напред и забеляза сребърния пръстен на ръката му. И буквите.
SATOR
AREPO
TENET
OPERA
ROTAS
Пресегна се и го изхлузи от пръста му.
Мъжът вдигна глава и го изгледа гневно след това посегателство.
— Това… не ти… принадлежи.
Бонапарт се взря в изцъклените му от болка очи.
— И за този пръстен ми казаха. Знакът на Константин. Символът на вашето славно Тайно братство. — Той помълча малко и добави: — Дошъл съм за Константиновия дар. И ме разбери правилно, драги ми рицарю: животът ти зависи от това да го получа.
Кастор изгледа Чатърджи.
— Откъде знаете всичко това?
— Какво ви казах, Ваше преосвещенство, от доста време работя по въпроса.
Самият той също се бе ровил в библиотеката на Ватикана. Като префект на Апостолическата сигнатура бе имал достъп и до закритите секции, до тъй наречените секретни архиви, за чието ползване се изискваше папско разрешение. И бе оползотворил добре времето си между рафтовете с книги, за да научи всичко, което се знаеше за Ностра Тринита. Нашето триединство.
— Наполеон е дошъл в Малта, за да издири тази безценна реликва на хоспиталиерите — каза Чатърджи. — Онзи рицар с прикованите към масата длани отказал да му разкрие каквото и да било. Чел съм за такъв героизъм в старите книги. Онези, които се търкалят по тавани и мазета, забравени от времето, и никой не може да каже дали са истина или измислица. Накрая Наполеон го пронизал в гърдите, като оставил сърцето му да бие, докато подът на Залата на Върховния съвет се облива в кръв.
— Което означава, че не е научил нищо.
— Да съм казал това?
Отговорът заинтригува Кастор.
— Искате да кажете, че можем да я открием?
Чатърджи се ухили.
— Трябва да тръгваме.
— Къде отиваме?
— Един човек иска да разговаря с вас.
— Мислех, че вие сте този, който иска да ме види.
— Никога не съм казвал такова нещо. Това са си ваши предположения. Един съвет, който ще ви бъде от полза в следващите няколко часа. Никога нищо не предполагайте.
12
Малоун влезе в хотел „Четири сезона“ в Милано, след като бе изминал петдесетината километра на юг от Комо за малко повече от час.
Наближаваше един по обед. Той още не можеше да се опомни след загубата на документите. Не беше в стила му да се проваля.
Преди да излети предишния ден от Копенхаген, Малоун бе прочел някои неща по въпроса. Повечето източници бяха единодушни, че каквато и кореспонденция да е имало между Чърчил и Мусолини, тя е отразявала стремежа на Чърчил да осуети или да развали съюза на Италия с Германия. След завладяването на Етиопия през 1936 г. Мусолини открито се бе опитвал да спечели Великобритания за приятел. Той изпитвал неприязън към Хитлер и не желаел Европа да попадне под диктата на Германия. Но британците бяха решили, че умилостивяването на Хитлер и противодействието на Мусолини са по-мъдрата линия на поведение, и бяха отблъснали ухажванията му. Едва през 1938 г. Великобритания капитулира. Но тогава вече бе късно — Италия бе на страната на Хитлер.