— Ммм, добри са.
— Знаете ли историята на кроасана?
Нова маневра за печелене на време. Той реши да влезе в тон и поклати глава.
— През хиляда шестстотин осемдесет и шеста, по време на турската обсада на Будапеща, някакъв пекар работел през нощта. Чул глух шум под земята и уведомил властите. Те проверили и се оказало, че турците се опитвали да прокопаят тунел под градските стени. Разбира се, тунелът начаса бил разрушен. За награда пекарят поискал да му се разреши единствен той да пече кифлички с формата на полумесец, който е символът на исляма. Хлебчета, с които да се хранят масите, уж като изяждат врага. И така се родил кроасанът, или полумесец на френски.
Малоун намаза с масло четвърти кроасан.
— По време на неотдавнашната гражданска война в Сирия — продължи Грант — ислямските фундаменталисти са забранявали на мюсюлманите да ядат кроасани. Като аргумент са цитирали тъкмо легендата, която току-що ви разказах. Не са искали да имат нищо общо със символа на едно поражение.
— Нали знаете, че тази будапещенска историйка е пълна глупост?
— Без съмнение. Абсолютна измислица. Но пък звучи така забавно! Също като историята за Чърчил, който искал да продаде Великобритания по време на войната. Звучи смешно. Приятна е за разказване. Но не е вярна.
— Тогава защо сте готови да платите цяло състояние за тези писма?
— На роднините на Чърчил им е писнало да слушат лъжи. Надяваме се с това въпросът да приключи веднъж завинаги.
Малоун си припомни какво пише в Евангелието на Матей за наивността:
Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби.
В Притчите също се съдържаше поука:
Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
Колко добре казано!
— Тези лъжи за Чърчил са на повече от седемдесет години — вметна Малоун.
Сервитьорът се върна със сока му и той отпи няколко глътки. Превъзходен.
— Определено е прясно изстискан.
— Това е „Четири сезона“ — каза Грант. — Какво друго очаквахте?
Сервитьорът се отдалечи.
— Очаквах джентълменът, който ме е наел, да бъде честен с мен. Трима души са мъртви. Писмата ви ги няма. И въпреки това не показвате ни най-малка загриженост. Което може да означава едно от три неща. Първо, писмата нямат никакво значение. Второ, търсите нещо друго. И трето, двете заедно. Аз избирам третото. Вие?
Отговор нямаше. Време беше да изиграе коза, който бе крил досега. Малоун извади пръстена от джоба си и го постави на масата. Грант го погледна втренчено, после се пресегна, вдигна го пред очите си и разгледа буквите.
SATOR
AREPO
TENET
OPERA
ROTAS
Малоун се наведе напред.
— Намерих го в убития, който ме нападна във вилата.
— Но досега забравихте да го споменете.
Той си взе пети кроасан.
— Да, и това е вярно.
— Свалили сте го от трупа?
— По природа съм любознателен.
— Сигурно сте забелязали и това, че думите се четат еднакво във всички посоки. Напред. Назад. Нагоре. Надолу. Нарича се палиндром. Sator. Arepo. Tenet. Opera. Rotas.
— Знаете ли какво означават? Моят латински е поръждясал.
— В най-чист вид sator означава „фермер, сеяч, родоначалник“. Arepo? Не се знае. Няма такава дума в латинския. Tenet значи „държа, пазя, съхранявам“. Opera — дело, произведение, творба. Rotas? Колела.
Малоун сглоби изречението.
Фермерът Арепо работи колела.
— Няма никакъв смисъл — каза той.
— Пълното значение е предмет на спорове от векове насам. Все още никой не го е определил със сигурност. Но това, което знаем, е, че въпросният палиндром някога е служил за знак на Константин Велики.
Той си припомни нещо подобно отпреди няколко години.
Монограмът на Карл Велики. Знак на кралска идентичност, обикновено образуван чрез комбиниране на букви, най-често инициали. Когато Карл Велики бил коронясан за император на Свещената римска империя, папата съкратил името му до една дума. Каролус. И с буквите от името му изработили монограм.
Надписът на пръстена изглеждаше доста по-сложен, а предшестваше с четиристотин години монограма на Карл Велики.