— Какво знаете за Константин? — попита Грант.
Фотографската памет на Малоун му помогна да си възстанови някои подробности. Константин управлявал Римската империя през IV в., като успял да победи всички претенденти за трона и да обедини държавата под единна власт. Основал новата си столица на Босфора, където Европа среща Азия, и я нарекъл Константинопол — град, отделен от Рим, — с което положил основите на Византийската империя. Освен това беше единственият римски владетел, добавил към името си титлата Велики.
Малоун вдигна пръстена.
— Вътре има гравирано още нещо.
— Осмоъгълният малтийски кръст.
— Може ли да си поръчаме бекон?
Той се оказа по-гладен, отколкото си мислеше.
— Каквото пожелаете — отвърна Грант.
На Малоун му трябваше време да мисли, така че още малко храна щеше да свърши работа.
— Бекон с яйца би било страхотно. Яйцата добре изпържени, мразя рохки.
— Съгласен. Макар че за мен като англичанин това е странно предпочитание.
Грант направи знак на сервитьора и даде поръчката, след което се обърна към него и го изгледа през масата.
— Е, стига преструвки.
Малоун беше на същото мнение, време бе да свалят маските.
— Вие ми платихте неприлично голям хонорар, след което ме пратихте тук с вързани очи, за да видите какво ще се случи.
— А ако е така?
— Ако все още работех за Министерството на правосъдието, щях да ви тегля един як бой.
— А сега като пенсионер?
— Опцията остава.
Той изчака, докато думите му стигнат до съзнанието на другия мъж, като гледаше замислено през витрината към вътрешния двор. След това се обърна с лице към британеца.
— Ще изям безплатната закуска, ще взема петдесетте хиляди и ще си тръгна от тук. Както казваме по нашия край, моето куче не участва в тази борба.
— Какво знаете за рицарите хоспиталиери? Известни още като малтийските рицари.
— Не много.
— За наш късмет, аз знам.
Някъде около 1070 г. малка група търговци от Амалфи основали приюта „Свети Йоан Милостиви“ в близост до Църквата на Божи гроб в Йерусалим. Това били добрите самаряни — хората, които пренасяли с носилки поклонници, изминали с последни сили пътя до Светите земи. След време те започнали да строят болници във всички територии, завоювани от кръстоносците. През 1113 г. папа Паскал II им дал папска легитимност; характерното им расо представлявало черна туника с качулка с бял осмоъгълен кръст, избродиран от лявата страна на гърдите. Към 1150 г. те вече били прераснали във воини монаси, странстващи рицари на Кръста Господен, и се наименували Орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим.
Техен основен дълг си останала грижата за болните, но наред с това се нагърбили и с tuition fifei. Защита на вярата. Родители, които желаели синът им да стане член на Ордена, го записвали още с раждането му и плащали доста солена такса. Приемът ставал при навършване на 18 години. За да бъде приет, младият мъж трябвало да бъде силен, снажен и в достатъчно добра форма, за да издържи войнишкия живот. И, разбира се, с безупречно родословие.
В началото от кандидата се изисквало единствено да е законен син на благородник. До XIV в. изискванията се разширили, като вече и двамата родители трябвало да са благородници и да притежават земи. Към XV в. кандидатите били длъжни да доказват благороден произход по мъжка линия до четвърто коляно. И накрая, през XVI в. вече се изисквало и четиримата прадеди да са благородници. Таксата за приемане в Ордена била определена като сумата, достатъчна за едногодишна издръжка на рицаря в Светите земи. Веднъж ръкоположен, всеки рицар трябвало да премине едногодишно обучение, след което полагал клетва, че вярва в Бог, покайва се за греховете си, задължава се да живее скромно, да бъде милостив, беззаветно предан на Ордена и достатъчно храбър, за да не се бои от преследване.
Със завладяването на Светите земи от мамелюците през 1291 г. приключила и ерата на воините монаси. Рицарите тамплиери така и не осъзнали тази промяна и до 1307 г. минали в забвение. Хоспиталиерите се адаптирали, запазили милосърдието като основна своя мисия, но от кавалерия еволюирали в морска сила, превземайки Родос през 1310 г. Тогава се преименували на Орден на рицарите от Родос и си поставили нова цел. Да държат под контрол както отоманците, така и корсарите.
След падането на Константинопол през 1453 г. Родос останал последната крепост на християнството в Ориента. Хоспиталиерите служели за буфер между западния латино-християнски свят и неверниците от Изток. Бойните им кораби и галери владеели Средиземно море, а белият кръст върху черно кадифе всявал ужас сред враговете им.