Членовете на Ордена се организирали в осем балии — групи по езиков принцип, по една съответно за Прованс, Оверн, Франция, Италия, Кастилия, Англия, Германия и Арагон, — отразяващи политическото разделение на Европа по онова време. Въпросните балии били разквартирувани в ханове, където членовете им живеели и се хранели заедно. Традиционните национални вражди не секвали нито за момент, често водейки до конфликти между отделните балии, но налаганата строга дисциплина и силната ръка в крайна сметка успели да обединят членовете в сплотена единна бойна сила.
През 1522 г. турците най-после успели да си възвърнат Родос. Рицарите се натоварили на корабите и вдигнали котва, след което седем години се скитали по моретата без цел и посока. През 1530 г. Карлос V Испански им дал Малта заедно с дванайсетте й хиляди жители в замяна на един-единствен сокол, който трябвало да даряват на вицекраля на Сицилия всяка година в деня на Вси светии.
Като придобивка островът не бил нищо особено. Парче варовик с дължина седем левги и ширина четири. Каменистата му почва ставала за отглеждане само на памук, смокини, пъпеши и други плодове. Медът бил основно износно перо и гордост на местните жители. Всичката прясна вода идвала от няколко извора в средата на острова, които се захранвали от дъждовете. Дървеният материал бил такава рядкост, че местните използвали сушен кравешки тор, за да си готвят. По южното крайбрежие нямало никакви заливи и естествени пристани; брегът бил висок и скалист. Северното крайбрежие било пълна противоположност, нарязано от много удобни места за акостиране на кораби, включително два големи залива, способни да поберат всякаква флотилия. Това било идеално за нуждите на рицарите, които били значителна морска сила. Но Карлос не им бил подарил острова срещу нищо. Той възнамерявал да ги използва като възпираща сила срещу коварните врагове на Светата вяра.
Както и станало. Те се превърнали в Суверенен военен орден на малтийските рицари, освободени от граждански задължения и данъци, подчинени единствено на папата. И останали такива до 1798 г.
— Понастоящем се наричат Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта — каза Грант. — Най-старият все още съществуващ рицарски орден в света. Седалището им е в Рим. Осмоъгълният кръст на свети Йоан си остава тяхна емблема. Четири остриета на стрели, съединени във върховете си. Осемте остри ъгъла символизират осемте блаженства, а четирите рамене на кръста — добродетелите бдителност, умереност, твърдост и справедливост. Белият цвят означава чистота.
Пържените яйца с бекон на Малоун пристигнаха. Той посочи пръстена в ръката на Грант.
— Това има ли връзка с хоспиталиерите?
— Мисля, че да.
Малоун започна да се храни, мислено отбелязвайки си, че яйцата са изпържени перфектно.
— Значи убитият може да е бил рицар?
— Това е и моето предположение. — Грант отпи от кафето си. — Може да не ви се вярва, но искрено се надявах, че цялата история ще се ограничи до писмата. Част от мен искаше нещата да са толкова прости. Но в нашата професия никога нищо не е такова. Хоспиталиерите притежават най-голямата колекция от документи и лични вещи на Мусолини в света. Събират я тайно от десетилетия. Странна обсебеност, не мислите ли? Само че отказват да потвърдят или да отрекат каквото и да било. Както самите те казват: какво притежаваме или не притежаваме, си е наша работа.
— Сякаш това би спряло МИ-6… — подхвърли Малоун, но картинката вече се оформяше в съзнанието му. — Смятате, че хоспиталиерите са тези, които издирват писмата на Чърчил ли?
Грант бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади смартфон. Докосна дисплея и му го подаде. Малоун видя мъж, увиснал на въже, с неестествено извити назад ръце и наклонена настрани глава. Мъртъв. Върна му телефона.
— Собственикът на вилата?
— Да. Когато кръстоносците нахлуват в Светите земи, се изявяват като брутални воини. Срещу себе си имат враг, какъвто не са виждали преди. Арабите се оказват жилави, непреклонни и безмилостни. За да покажат на противника, че не му отстъпват по нищо, те измислят нови методи на изтезание и наказание. — Грант размаха телефона във въздуха. — Един от тях е обесване на осъдения по този особен начин. Превръща се в тяхна запазена марка. Затова, да, мисля, че тук са замесени малтийските рицари.