Двамата с Чатърджи влязоха през главния вход. Вътре си беше все същият нисък сводест таван; църквата беше спартански обзаведена и единствената й украса бяха сенките. До пейката на първия ред стоеше изправена самотна фигура.
— Влизай, приятелю. Имаме много да говорим.
Висок и едър, по-възрастен от Кастор, мъжът тръгна с твърда стъпка към тях по пътеката между пейките. Беше здравеняк, с гъста посивяла коса и редки бели бакенбарди. Лицето му беше кръгло, с меки черти, през кожата прозираха лилави и жълтеникави капиляри — вероятно в резултат от дълги години пушене.
Даниел Спаня.
Кастор го беше виждал само няколко пъти във Ватикана, с неизменното му черно расо, лилава шапчица на темето и сребърен нагръден архиепископски кръст. Днес обаче беше облечен с цивилни дрехи; нищо не издаваше църковния му сан.
Кастор всъщност не познаваше лично Спаня, само бе чувал легендите, които се носеха за него. Медиите наричаха всичко Ватикана, но Светият престол не беше държавата. Като град-държава със своя суверенна територия Ватиканът съществуваше от 1929 г. благодарение на Латеранските договори, като представляваше комплекс от параклиси, зали, галерии, градини, кабинети, апартаменти и музеи. Светият престол — седалището на папата — датираше от времето на Христос и беше самостоятелен, суверенен юридически субект, чието съществуване не се прекратяваше със смъртта на Светия отец. Светият престол функционираше като официален представител и говорител на Църквата, като в момента поддържаше дипломатически отношения със 180 държави. От друга страна, чуждите посланици биваха акредитирани не към Ватикана, а към Светия престол. Негов неоспорим глава беше папата, но се администрираше от Курията и от държавен секретар, който изпълняваше функциите на министър-председател и буфер между близо двете хиляди служители и папата. Запитан колко души работят във Ватикана, папа Йоан XXIII бе отговорил на шега: около половината.
Както във всички останали държави, националната сигурност беше първостепенна грижа. Най-секретната служба в системата на Светия престол съществуваше от XVI в., създадена от Пий V с конкретна цел: премахване на протестантката Елизабет I и заменянето й на английския трон с нейната братовчедка, католичката Мария Стюарт, кралица на Шотландия. Макар да се бе провалила в тази конкретна мисия, оттогава службата изпълняваше важната функция да пази папите във времена на разколи, революции, диктатури, преследвания, нападения, световни войни, дори атентати. Наричана първоначално Върховна свещена конгрегация на Римската и Вселенската инквизиция, впоследствие тя бе преименувана на много по-краткото Свещен съюз, а през XX в. — просто на Ведомството.
Мотото беше: „С кръста и с меча“.
Светият престол никога не бе признавал официално съществуването на Ведомството, но посветените знаеха, че то е най-старата и една от най-добрите разузнавателни служби в света. Образец на секретност и ефикасност. Вдъхваща уважение. И страх. Като последните трийсет и шест години за нея отговаряше архиепископ Даниел Спаня. Главният папски шпионин.
Белгиец по рождение, Спаня бе привлякъл вниманието на папа Йоан Павел II, когато като млад свещеник бе разбрал, че Ватиканът се подслушва. И наистина, в Апостолическия дворец бяха открити осем подслушвателни устройства, всичките съветски. Светът така и не разбра, но благодарният папа удостои Спаня с титлата монсеньор и го назначи във Ведомството. На този пост той го ползваше за личен пратеник, топла връзка между Рим и Варшава, като го изпращаше и на много тайни мисии в Източна Европа. Според някои източници Спаня бе човекът, работил тайно с американците за разпада на Съветския съюз, предавайки информация до и от Вашингтон. Но и тук нищо не бе нито потвърдено, нито отречено. А след рухването на Съветския съюз Спаня бе отново повишен, вече в архиепископ, като му бе поверено оперативното ръководство на Ведомството. Всъщност разузнавателната служба се оглавяваше от кардинал, но Спаня наблюдаваше изпълнението на текущите задачи. Той избягваше публичността. Не се замесваше в скандали. Не беше конфликтен. Около Йоан Павел II се задържаха само най-силните, а Спаня беше може би най-коравият от всички. Бяха му измислили и прякор.