Domino Suo. Човека на Бог.
— Какво искате от мен? — попита Кастор. — Дълги години работих във Ватикана, а нито веднъж не сме разговаряли.
— Не се обиждай — каза Спаня; старческите му очи бяха с цвят на олово. — Разговарям с червени лешояди само при крайна необходимост. Те не си падат по мен, нито пък аз по тях. Теб обаче съм те проучил в подробности. Роден си и си израсъл на тази гола скала. Истински малтиец. Останали са малцина като теб. Служил си света литургия в тази църква още по времето, когато си бил млад и зелен… и си знаел да си затваряш устата.
Кастор долови подигравката.
— Получил си образование в най-добрите учебни заведения. Което е атестат за превъзходен интелект. Комбинация от качества, рядко срещана сред червените лешояди. В много отношения всичко около теб е твърде добро, за да е истина. Светнаха ми червени лампички. Затова отделих време да се поровя по-надълбоко. — Спаня насочи показалец към гърдите му. — Това е начинът да опознаеш някого.
Така си беше.
— Разговарях с една от монахините, която те е отгледала. Тя е вече старица, живее в Португалия, но те помни. Изумително е как някои неща се запечатват в съзнанието. Ти определено си оставил спомени в нея. Разправи ми една история за празника на Мадоната с лилията. Всеки град тук има поне по един голям религиозен празник годишно. Чувам, че били важни събития. Чудесна традиция. По онова време, мисля, си бил на тринайсет. Монахинята те видяла да крадеш три пасти от уличен търговец. Човекът така и не забелязал, но тя те нарекла halliel ftit. Малък крадец.
Кастор не отговори.
— Жената ми разказа как си грабнал пастите и си побягнал, после си ги изгълтал като плъх. За мое изумление, всички монахини от сиропиталището знаели, че обичаш да крадеш. Някои искали да те накажат. Но игуменката им забранила. Монахинята ми обясни, че игуменката държала да види докъде ще стигнеш — продължи Спаня. — И ти си й показал. Дрехи, книги, пари, дрънкулки, като нито веднъж не си проявил грам разкаяние. Според старата монахиня игуменката искала да се самоунищожиш. Да бъдеш заловен, засрамен, подиграван. Искала да си наложиш сам наказанието. Но нищо подобно не се случило. Вместо това си напуснал сиропиталището и си отишъл да учиш за свещеник. Игуменката си казала, че може би Бог е решил да се намеси лично, затова те оставила да си тръгнеш и не казала дума повече. И ето те тук, решен да откраднеш и папския престол.
Интересът на този човек към личността му го плашеше. Затова Кастор реши по изключение да си замълчи.
— Игуменката е била права — продължи другият мъж. — Ти наистина се оказа най-злият си враг. Като пълнолетен успя да постигнеш онова, което не беше по силите ти като дете. Наказа сам себе си. За твоя чест, добра се до длъжност, която е по силата на малцина червени лешояди. Префект на Апостолическата сигнатура. Това е много висок пост. Даващ всякакви възможности. Само че устата ти те погуби. Тази твоя мръсна злобна уста ти докара уволнението. Не знам защо си беше наумил, че на хората им пука какво имаш да кажеш.
— Може пък на мен да ми е пукало.
— Никога не съм се съмнявал. Убеден съм, че на теб ти пукаше, и то много. Което, драги ми Кастор Гало, е другият ти проблем.
— Ваше преосвещенство. Така се обръщат към мен, архиепископе.
По-възрастният мъж махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха.
— Ти си глупак. Нищо повече, нищо по-малко. Обикновен, с нищо незабележим глупак.
Кастор не бе рискувал да дойде до тук чак от Рим, за да търпи обидите на свой подчинен. Но беше любопитен да знае какво, по дяволите, се случва. Бяха му казали да тръгне незабавно за Малта и да се срещне с някого в кулата „Мадлиена“. И тъй като човекът, предал посланието, по принцип се ползваше с доверието му и разбираше залога, той не се бе усъмнил в това искане. Но последният човек, когото бе очаквал да види, беше Спаня.
— Казвай каквото имаш да казваш — подкани го той.
— Искам да открия Ностра Тринита. Ти вече от доста време се опитваш. Нека я търсим заедно. Знам неща, които ти не знаеш.
Кастор не се съмняваше, че е така, но искането на Спаня го изненада. Все пак този мъж бе пазил дълго тайните на Ватикана. Твърде дълго, ако можеше да се вярва на слуховете, които се носеха из Курията.
— Защо ти е нужно?
— Това е най-ревниво пазената тайна на Църквата, а от векове ни убягва. Всяка организация си има своите тайни. Нашата е отпреди седемнайсет века. Преди да умра или да бъда уволнен като теб, искам да открия тази тайна.