— На мен тя ми трябва, за да стана папа.
— Знам. Искаш да станеш папа. Аз също искам да станеш папа.
— Защо?
— Важно ли е? Просто бъди благодарен, че го искам.
Това не стигаше като отговор.
— Защо да ми помагаш?
— Защото всъщност имаш шанс.
— Как така? Ти току-що ме нарече крадец и глупак.
— И двете са често срещани характеристики сред червените лешояди, така че не бива да се смятат за пречка. Освен това знам, че твоите ортодоксални възгледи се споделят от мнозина. Не се съмнявам, че като префект на Апостолическата сигнатура си натрупал достатъчно компрометираща информация за колегите си.
Това беше вярно и Кастор кимна.
— Така си и мислех. Аз разполагам с, кажи-речи, същата информация.
Това не го изненада.
— Йоан Павел Втори искаше светът да го възприема като реформатор, но не беше такъв. В него никога не е имало нищо прогресивно — каза Спаня. — Съветите се опитаха да го убият, но той оцеля и продължи да държи линията, не се отклони от курса и постави Москва на колене. Аз го харесвах. Обичаше да казва публично едно, после да върши точно обратното. Беше страхотен в това отношение, много съм научил от него. Тогава Църквата беше по-силна. Всички се бояха от нас. Освен това бяхме много по-ефективни на световната арена. Ние съборихме Желязната завеса и унищожихме Съветския съюз. Бяхме сила. Но вече не. Сега сме нищо. И макар наистина да те смятам за глупак, Кастор, ти ще си моят глупак.
Това не звучеше никак добре.
— Съмнявам се.
— Не бързай толкова. Аз имам нещо, което ти нямаш.
Той наостри уши.
— Разполагам с начини да привлека колебаещите се кардинали на твоя страна. Достатъчно, за да събереш заветните две трети от гласовете.
— Ностра Тринита може да свърши работа.
— Може би. Но не се знае. Пък и всичко зависи от това дали ще я откриеш. Аз мога да ти дам нещо по-конкретно. Нещо, което можеш да ползваш в допълнение към или вместо онова, което търсиш.
Чутото му допадаше. И все пак…
— А какво искаш ти?
— Онзи спукан капиляр в мозъка на папата е шанс и за двама ни — каза Спаня.
Това не беше отговор. Той трябваше да проведе един телефонен разговор. Очевидно го бяха държали на тъмно по много линии. Защо? Не можеше да каже със сигурност. Но да има Спаня за свой съюзник? Това наистина би променило много неща. В някои отношения двамата си приличаха. И двамата бяха нежелани. Всички избягваха контакти с Ведомството, с изключение на папата и държавния секретар, които нямаха избор.
— Какво е да си сам? — попита той Спаня.
— Ти ми кажи.
— Аз не съм. Имам приятели. Поддръжници. Както сам каза, много хора са съгласни с мен. Докато ти нямаш никого.
— Има мен — обади се Чатърджи.
— А ти какъв си?
— Подпомагам архиепископа от време на време по въпроси, по които имам известен опит.
Кастор си припомни разговора им горе на кулата.
— Например като ровиш и крадеш от архиви, библиотеки и хранилища за вестници. Както и всичко останало, което е нужно, за да се свърши работа.
— Точно така.
— Значи имаме късмет, че си с нас. А какво става с онзи парашутист? Американците са знаели какво вършим.
— Не, Кастор — каза Спаня. — Знаели са какво вършиш ти. Заради това съм и аз тук. Самото Ведомство е донякъде в криза. Много от хората ми смятат, че е време да се оттегля. Имам подчинени, които ламтят за поста ми. Червеният лешояд, който е шеф, ме презира. Но покойният папа ме харесваше, така че нищо не могат да ми сторят. Което може и да се промени след предстоящия конклав според това кой ще стане папа. Аз не желая да се оттеглям. Не желая да бъда принуден да го направя.
Кастор гледаше едрия, приличащ на мечка мъж, изглеждащ донякъде неловко в цивилни дрехи, но уверен в силата си.
— Проблемът ти — каза Спаня — е, че винаги си държал нещата да се случват твърде бързо. Още от детство търпението е било непознато понятие. Затова се задоволяваш със съмнителната титла „патрон на Суверенния военен орден на Малта“, вместо да си префект на Апостолическата сигнатура. През последните шейсет години седем кардинали са заемали поста патрон. Седем неудачници. Ти си осмият. След като бе уволнен, аз се изненадах, когато поиска тази толкова невзрачна длъжност, а папата на драго сърце удовлетвори молбата ти. Но явно си искал да се озовеш точно тук. Тогава за пръв път се заинтригувах какво всъщност си намислил. Но както винаги ти беше нетърпелив. Предизвика хаос сред хоспиталиерите. В момента те са в състояние на гражданска война, борят се един с друг, защото не знаят какво се случва. Всичко това заради теб.