Кастор стискаше в ръка тънката найлонова папка, която Спаня му беше дал. Досега бе устоял на изкушението да прелисти набързо страниците, като възнамеряваше да си намери тихо местенце за по-подробен прочит в духа на търпението, което Спаня така безцеремонно му бе препоръчал.
Той заобиколи резиденцията и продължи да крачи през укрепения град, вдишвайки с наслада аромата на напечения от слънцето варовик. Около него ехтяха гласове от историята, чак от Античността, настоявайки да бъдат запомнени. Понякога зърваше една от онези безшумно пристъпващи котки, обикновено ръждивооранжеви или намръщено черни, които бродеха из улиците, надничайки във всяка гънка на града, както някога в детството му.
Най-древните малтийски фамилии все още живееха в аристократичното усамотение на Мдина. От векове местните я наричаха „Тихия град“, тъй като единствените звуци между крепостните стени бяха човешки стъпки. Но тъкмо от тук бе тръгнало въстанието срещу френските нашественици през 1800 г. Наполеон оплячкосал всяка църква, осквернил всяко светилище. След което дребното генералче отплавало към Египет, оставяйки след себе си гарнизон от хиляда души редовна войска, които да поддържат реда. Малтийците, отначало доволни, че са се отървали от рицарите, бързо намразили французите дори още повече. Чашата преляла, когато нашествениците решили да разпродадат на търг съдържанието на Кармелитската църква в Мдина. Избухнали безредици и френският командир на гарнизона бил убит. Забили камбани от бряг до бряг, призовавайки хората да се вдигнат на оръжие. В рамките на деветдесет дни целият гарнизон се изнесъл от острова.
Поуката? Никога не подценявай малтийците.
Кастор продължи да крачи напред из лабиринта от криви улички — толкова тесни, че човек можеше да протегне ръка от прозорец на горния етаж и да пипне отсрещната сграда. Много от прозорците бяха с решетки от ковано желязо — спомен от времената, когато защитата на всеки дом е била грижа на стопаните. Той подмина група туристи, които обикаляха забележителностите, скрити от палещото слънце в сянката на сградите. Долови смес от различни езици.
Малтийците бяха горд народ. Винаги са били такива. Работеха усърдно, като главната им цел бе да се задомят, да народят деца и да се радват на живота. Някога Църквата бе доминирала всичко, но вече не беше така. Малта бе влязла в Европейския съюз, като все повече се отдалечаваше от Великобритания и от миналото си. Разводът бе легализиран на всенароден референдум. Понастоящем на острова живееха 550 000 души. Наистина, местните хора можеха да бъдат дребнави, завистливи, скандалджии и дори побойници — как беше онази поговорка? Когато малтиец ти има зъб, непременно ще те ухапе. Но Малта с народа си, при всичките му недостатъци, беше неговата родина.
Той откри любимия си ресторант, сгушен в едно тихо кътче до крепостните стени. Две сводести каменни зали от XVI в. предлагаха прохлада, но предпочитаното място на Кастор бе вътрешният двор, потънал в зеленина и с ромолящ фонтан. От няколко години не бе идвал тук.
Той поръча любимото си ястие — яхния от заек — и сложи найлоновата папка на масата. Вътре имаше може би трийсетина изписани на машина страници. Огледа се. Вътрешният двор беше празен, никой не беше седнал на късен обяд — или ранна вечеря, в зависимост от гледната точка. Сервитьорът му донесе чаша червено вино — италианско, Кастор не си падаше по малтийските сортове. Той изчака младежът да се прибере вътре, за да отвори папката.
Преди две години Светият отец ми възложи да направя поверителна оценка и по възможност одит на някои департаменти на Светия престол. Преди да стане папа, още докато беше кардинал, Светият отец бе служил в няколко такива департамента и беше загрижен относно, по неговите собствени думи, „системното прахосничество, измами и злоупотреба със средства“. От мен се искаше да проведа обстойно, но абсолютно секретно разследване, без да привличам внимание към действията си. След двайсет месеца тайно събиране на информация днес съм в състояние да представя в обобщен вид следното:
(1) В счетоводството на Светия престол няма никаква прозрачност. Всъщност воденето на двойно счетоводство е широкоразпространена практика в департаментите. Едни счетоводни книжа, които се показват на всеки, поискал справка, и други, в които се отразяват действителните приходи и разходи на институцията. Тази практика е добре известна на кардиналите, оглавяващи департаментите, тъй като се осъществява под прякото им ръководство, като много от тях лично пазят по-точните счетоводни книги от втория комплект;