Бе долетял до тук за седемдесет минути с личния самолет на Джеймс Грант, като по време на полета почти не бяха обсъждали случващото се. Разговорът им се въртеше най-вече около книги и световните дела. Още преди да пристигнат, той бе проверил датската си банкова сметка и в нея вече имаше преведени сто хиляди евро. Не че нямаше доверие на британците, но друго си беше да получи парите в аванс.
Той имаше нужда да вземе душ и да се преоблече, затова се възползва от просторната баня, облицована с мрамор и огледала. Беше предпочел „Д’Ингилтера“ не само заради репутацията му, а и заради удобното му местоположение. Хотелът се намираше близо до Виа Кондоти, прочутата търговска улица на Рим, чиито витрини предлагаха безкрайно разнообразие от бутикова мода, кожени изделия, сребро, стъкло, бижутерия и всякакви дрънкулки. Освен това на №68 се намираше Палацо ди Малта.
След като през 1798 г. Наполеон изгонил хоспиталиерите от Малта, те дълго се скитали по света в търсене на нов дом. Накрая, през 1834-та, го намерили в Рим. По-точно, придобили две вили — едната тук, другата, Вила дел Приорато ди Малта, на върха на Авентинския хълм. Двата имота разполагаха с общо около шест декара земя и бяха абсолютно независими територии, образуващи може би най-малката суверенна държава в света.
По време на полета бе използвал бордната уайфай мрежа, за да научи колкото се може повече за хоспиталиерите. За негово огромно изумление, те все още съществуваха — над 900 години след основаването си. Управляваха се от Общо събрание, което се събираше веднъж на пет години, за да избере суверенен съвет от шестима членове и шестима висши офицери, който да управлява текущите дела на организацията. Над всичко това стоеше Великият магистър, избиран доживотно, който имаше титла кардинал, но без право на глас в конклава. Отказали се от статута си на воини монаси, в днешно време хоспиталиерите бяха тиха хуманитарна организация, подкрепяща международните усилия за осигуряване на здравеопазване, изграждаща бежански лагери в зони на военни конфликти, грижеща се за децата от гетата на Южна Америка, лекуваща проказа в Африка и Азия, управляваща клиники за първа помощ в Близкия изток, стопанисваща кръвни банки, екипи за бърза помощ, кухни за бедните и полеви болници по целия свят. Помагаха на всички без оглед на раса, вяра и религия. Членуването в Ордена обаче ставаше само с покана; организацията наброяваше над 13 хиляди членове, разделени на рицари и дами. Протестанти, евреи, мюсюлмани и разведени не се допускаха. Над 40 процента от членовете бяха свързани по един или друг начин с най-старите католически родове в Европа. За организацията работеха повече от сто хиляди души, осемдесет процента от тях като доброволци.
Имаше обаче петдесет и петима членове, които бяха по-особени. Рицари на справедливостта.
Посветени мъже, дали обет за бедност, целомъдрие и послушание, това бяха последните останки от първите хоспиталиери. Освен това те съставляваха и управляващата класа на Ордена, заемайки всички властови позиции.
Сам по себе си Орденът беше нещо внушително. Поддържаше дипломатически отношения на равнище посолства със сто и четири държави. Имаше своя собствена Конституция и извършваше дейност в петдесет и четири страни. Беше в състояние да пренася лекарства и консумативи по целия свят без митнически проверки и политическа намеса. Притежаваше дори статут на наблюдател в ООН, като издаваше свои собствени паспорти, регистрационни номера на коли, пощенски марки и монети. Не беше точно държава, защото нямаше граждани и граници, които да защитава; по-скоро, беше суверенен субект. Всичките му усилия бяха насочени към подпомагане на болните и опазване на доброто име и наследството му, което членовете му бранеха с особена стръв.
Но рицарите имаха проблеми. И то големи. Малоун бе чел няколко материала в „Л’Осерваторе романо“ за вътрешните борби в Ордена от последните години. Сериозна работа.
Починалият папа дори бил лично въвлечен в гражданска война с малтийските рицари, в която участвал един кардинал, Кастор Гало, както и Великият магистър, французин. Гало бил пратеникът на Ватикана към Ордена — една привидно церемониална длъжност без каквото и да било влияние, чиито функции били да способства за реализацията на духовните интереси на Ордена, неговите членове и отношенията му със Светия престол. Но Гало успял да се внедри във вътрешните дела на Ордена. Повод за спора била някаква малко известна програма на хоспиталиерите за раздаване на презервативи в различни части на света като мярка срещу разпространението на венерически заболявания и СПИН. Проблемът бил, че това противоречи на категорично заявената политика на Ватикана срещу използването на противозачатъчни средства. Гало се възползвал от тази грешка, за да вбие клин между папата и Великия магистър, принуждавайки последния да подаде оставка. Това довело до конфликт между посветените рицари, принуждавайки ги да вземат страна. В крайна сметка се разделили почти поравно — половината поддържали своя Велик магистър, останалите били „против“. Папата се опитал да овладее хаоса, нареждайки на Великия магистър да оттегли оставката си, но напразно. И макар да се боричкали помежду си, рицарите като цяло негодували срещу вмешателството на папата и Гало в техните дела.