— Само че вече съм набъркан в нея.
— Единствено заради факта че Стефани Нел те праща. Сега шефът ми казва да те приемем.
— Доколкото чувам, ти не обичаш да изпълняваш заповеди.
— Върша си работата.
— Защо изобщо се обади на Стефани?
— За да й кажа, че си идиот. Разузнаването на Ватикана те засече в мига, когато стъпи на този остров.
— Защо просто не й го каза?
Тя вдигна рамене.
— Разбирам от намеци. Тя очевидно не искаше помощта ми. Затова не й предложих нищо.
— Ведомството знаеше ли, че идвам тук?
— Ако от това ще се почувстваш по-добре, да, знаеха.
Очите й го гледаха втренчено; бяха кафяви, почти черни. Освен това имаше великолепна квадратна челюст, издаваща инат. Което му харесваше.
— Виж — каза тя. — Каквото и да си мислят вярващите, конклавът не се направлява от Светия дух. Небето не праща знак на онези старци как да гласуват. Църквата е създадена от хора и се управлява от хора. Папата се избира от хора. Това означава, че винаги нещо може да се обърка. Нас ни интересува Кастор Гало, капиланът от Малта.
— Не говоря малтийски шпионски език.
— Той е свещенослужител, който се е издигнал до епископ и впоследствие до кардинал, но се е оказал гнила ябълка. Предизвиквал е много проблеми, създал си е много врагове. А сега се пробва за папския престол.
— Кой иска да го спре?
— Знам ли? За мен това има значение само защото така казва шефът ми. Проблемът ни е, че Кастор Гало може да е много неща, но не е глупак. За жалост, ти си. И благодарение на теб сега той знае, че го наблюдаваме.
Беше права. Той определено бе оплескал нещата, оставяйки се да го засекат, и тя явно му беше бясна. На нейно място и той би се чувствал по същия начин. Затова реши да разведри атмосферата:
— Не е толкова лошо положението. Може пък и ти да понаучиш нещо от тази съвместна операция.
— Като например как да се оставя да ме хванат, че подслушвам чужди разговори?
— Не се отказваш, а?
— Не, не се отказвам. Имам да върша работа, а часовникът тиктака. Сега от нас се иска да изпреварим Гало. — Тя поклати глава. — Първоначално щях уж само да наблюдавам и докладвам. Просто и лесно. А сега благодарение на теб трябва да променяме плана. Остава ми по-малко от ден, за да изпълня задачата. А за разлика от теб аз винаги изпълнявам задачите си.
Гласът й беше нисък, гърлен и странно еротичен. Но в тона й имаше нещо особено, сякаш се опиташе да спечели доверието на малко кученце, за да го удуши, когато й се остави в ръцете. Люк реши да не настоява повече.
— За протокола — каза той, — по улиците на Валета се разхождат милиони туристи. Откъде можех да знам, че Ведомството следи точно мен?
— Ако не познаваш играчите, проблемът е твой. Малко местни знания щяха да ти свършат добра работа. Допускам, че затова сега искат да работим заедно.
— Трябвало е да го кажеш още в началото на Стефани.
Тя му се ухили.
— Е, добре. Тук си прав. Но аз се надявах да те оставя там, насред морето.
Той се огледа.
— Как се излиза от тук?
— В края на тунела има стълбище, което води нагоре.
— И после?
— И после имаме уговорена среща.
18
Кастор продължи да чете.
Спаня очевидно бе свършил добра работа с разследването си, особено по отношение на традицията, известна като „Грошовете на Петър“. Така се наричаха даренията, насочвани пряко към Рим вместо към местните енории. Традицията датираше от IX в., когато английският крал Алфред събирал по едно пени от земевладелците като финансова подкрепа за папата. В крайна сметка практиката се разпространила из цяла Европа, докато накрая отмряла с Реформацията. През 1871 г. Пий IX я възродил, но с друга цел: парите вече не отивали за лично ползване на папата, а трябвало да се харчат в полза на бедните по целия свят. Набирали се всяка година във всички църкви в Деня на св. св. Петър и Павел. Никой извън Курията не знаел действителния размер на набраната сума.
Освен Спаня.
Има един сериозен и траен проблем с набраните средства по линия на Грошовете на Петър. Понастоящем годишната сума възлиза на 200 до 250 милиона евро. Миналата година Светият отец призова всеки католик да бъде свидетел на милосърдието. Той насърчи паството да „отворим очите си и да видим мизерията по света, раните на нашите братя и сестри, които са лишени от достойнство, и да си дадем сметка, че ние сме длъжни да откликнем на техния зов за помощ“. Според собствения интернет сайт на Ватикана набирането на средства ни „обединява в нашата солидарност със Светия престол и неговите благотворителни дела в полза на нуждаещите се. Вашата щедрост позволява на папата да откликне на страдащите ни братя и сестри“. Нищо не би могло да е по-далече от истината. През последните пет години 78% от средствата са използвани за попълване на бюджетния дефицит на Светия престол. Този дефицит е пряка последица от разхищения, измами и злоупотреби, подробно изложени в настоящия доклад. Една подбрана група от кардинали са в течение както на фалшивото рекламиране, така и на присвояването на Грошовете на Петър. В престъпната схема участват не по-малко от четирима кардинали.