Всички щяха да бъдат пометени. Но едва след като гласуваха за него. Всеки един от тези мерзавци щеше да напише неговото име на бюлетината си.
— Какво предупреждава Откровение? — попита Чатърджи. — Една покварена църква се намира в Града на седемте хълма.
Така наричаха Рим.
— И нейната поквара ще се разраства, докато накрая бъде разрушена — добави Чатърджи, като прибра флашката в джоба си.
Дотук добре, обаче…
— Трябва да знам какво иска Спаня в замяна на своята безценна помощ.
— Веднага ли? Просто открий Ностра Тринита. Както и той ти каза, иска да приключи с този въпрос. Разбира, че възнамеряваш да го използваш, за да станеш папа. Ако може да се вярва на легендите, може би тя има някаква стойност. Само че от създаването й са минали хиляда и седемстотин години. Това, което току-що прочете, е по-непосредствено и има далеч по-голяма сила. Така че той иска размяна. Ти му даваш реликвата, а той ти дава всичко това — Чатърджи посочи папката — плюс флашката.
— А той ще я унищожи?
— Абсолютно.
Кастор не беше непременно против подобно развитие на нещата. Такова бе и неговото намерение. Веднъж добрал се до папския престол, последното, от което би имал нужда, бе нещо да всява съмнения.
— Освен това — продължи Чатърджи, — след като измине достатъчно време, но не повече от деветдесет дни след коронясването ти, ще ръкоположиш архиепископа за кардинал. Иска да умре с червена шапка на главата.
— Той май не си пада много по „червените лешояди“.
— Презира ги. Но иска да бъде един от тях.
— Това е малко странно.
— Също така ще го назначиш и за глава на Ведомството, след като уволниш кардинала, който сега е начело на департамента. Той не е приятел на архиепископа, нито пък твой, между другото.
— Ако направя Спаня кардинал, това ще повдигне много въпроси.
— Е, и? Папата единствен решава кого да направи кардинал и решенията му не могат да бъдат оспорвани или обжалвани. И никакви тайни назначения. Това трябва да е изцяло публично.
Този демон сякаш четеше мислите му. Папите имаха право да посочват кардинали in pectore — в гърдите, като само папата и ръкоположеният знаеха за това в сърцата си. Но за да изпълнява функциите си, посоченият in pectore трябваше да бъде обявен публично. В последно време тази практика се използваше за предпазване на служители на Църквата, назначени във враждебна политическа среда в страни като Китай, Украйна, Латвия и Русия. След като папата обявеше публично назначението, тайният кардинал встъпваше в длъжност, като се вписваше със задна дата в редиците на колегията от момента на избирането си. Ако обаче папата починеше, преди да е разкрил избора на кардинал in pectore, назначението също умираше с него.
— Йоан Павел Втори бе ръкоположил архиепископ Спаня in pectore, но почина, преди да го бе обявил публично — каза Чатърджи. — Той държи да получи червената шапка с цялата церемония. Иска всички лешояди да се съберат и да видят как встъпва в редиците им. Единственото, в което ти и той сте единодушни, е омразата ви към Курията.
Кастор толкова дълго бе носил в устата си горчивия вкус на провала. Ставайки папа, щеше с един удар да си възвърне всичко загубено. Някога бе казал, че най-големият грях на Църквата в днешно време е нежеланието й да се ангажира. Грехът на бездействието. Папите бяха станали мекушави, бяха изгубили гръмовните си гласове. Но той щеше да промени това.
Първоначално си бе мислил, че онова, което търсеше, би било най-доброто му оръжие за манипулиране на гласовете на предстоящия конклав. Сега то му изглеждаше просто средство за постигане на още по-висока цел. Освен това не виждаше проблем с исканията на Спаня.
Имаше обаче две неща. Първо…
— Като глава на Ведомството, Спаня ще изпълнява всичко, което му кажа. Без въпроси. Без възражения. Слуша и изпълнява.
— Естествено, това се подразбира.
И второ…
— Какво стана с жената в лодката и онзи американец?