— През петдесет и седма — започна Гало, като понижи глас — в Падуа се провежда съдебен процес. Подсъдими са някои от партизаните, замесени в изчезването на златото на Мусолини през четиресет и пета. От години се носят слухове как златото може да е останало при местни хора. След дванайсет години разследвания срещу трийсет и пет души са повдигнати обвинения в кражба. Призовани са триста свидетели. По първоначални очаквания делото трябва да продължи осем месеца, но след показанията на двайсет и шестия свидетел е преустановено от съдията и никога повече не се възобновява. Всякакви разследвания за изчезналото злато също са прекратени. През петдесет и осма съдията излиза в пенсия. Любопитна подробност е, че като пенсионер живее охолно в една вила. Мъжът, убит тази сутрин, е негов внук. Собственикът на вилата край езерото Комо.
— Очевидно съдията е бил подкупен.
— Нямам представа. Мога само да ви кажа какво се е случило. Знаем, че на двайсет и пети април четиресет и пета Съюзническите сили са на по-малко от осемдесет километра от Милано. Мусолини свиква извънредно заседание на кабинета и обявява, че смята да бяга на север, в Швейцария. След това разпорежда всичко, което е останало в хазната, да бъде докарано на заседанието. Златни кюлчета, валута и скъпоценности, сред които короната и останалите символи на кралската власт. Той разпределя валутата и скъпоценностите между министрите си и им нарежда да напуснат града с плячката. За себе си запазва всичкото злато и по малко от останалото. По приблизителни изчисления неговият дял е бил на стойност сто милиона тогавашни долари. Повечето от валутата днес не би имала никаква стойност. Но златото и скъпоценностите са нещо друго. В днешни пари биха стрували над милиард евро.
Това наистина беше впечатляващо съкровище.
— С което отговарям на въпроса ви — каза Гало. — Италианската правосъдна система има много недостатъци. Корупцията е повсеместна. Няма съмнение, че съдията е бил подкупен. Пак казвам: никога няма да научим истината, случаят не е разследван. Но в съдебните протоколи се съдържат показания на свидетели, подробно описващи какво е имало в двете кожени чанти, иззети от Мусолини при ареста му. И двете са били щамповани с партийния символ: орел, стиснал в ноктите си фашо.
Малоун само преди броени часове бе държал едната от двете в ръцете си.
— И двете чанти са изчезнали — продължи Гало. — От четиресет и пета година никой не ги е виждал. До шейсета почти всички лица, имащи отношение към намереното у Мусолини, са починали или са безследно изчезнали. Оттогава двете чанти се издирват. Днес, както изглежда, вие сте открили едната.
Движеха се по двулентов път, който се спускаше с остри завои надолу по склона. Мъжът, който го бе придружил от Рим, седеше отпред, а трети мъж, също с тъмен костюм, шофираше. И двамата мълчаха през цялото време и с нищо не показваха, че осъзнават присъствието им.
— А какво знаете за писмата между Мусолини и Хитлер? — попита той Гало.
— Известни са ми теориите. Британците отдавна смятат, че Мусолини е отнесъл част, ако не и цялата си кореспонденция с Чърчил при бягството на север. Това е възможно. Наш пратеник е присъствал както в Донго, така и във вилата, където са били държани Мусолини и любовницата му в нощта, преди да бъдат разстреляни. Мусолини споменал нещо за документи, с които можел да причини сериозно неудобство на британците. Дори предложил да ги размени срещу разрешение да напусне Италия. Но не дал подробности, а и когато станало дума, вече документите не били у него. Партизаните му ги взели в Донго.
— Защо е трябвало емисар на хоспиталиерите да разговаря с Мусолини?
— Искахме да ни бъде върнато нещо, откраднато от нас. Надявахме се да го е взел със себе си при бягството си на север.
Малоун вдигна пръстена.
— Нещо такова?
— Да. Един от тези пръстени. Взет от посветен рицар, когото Мусолини бил осъдил на смърт. Ние определено искахме да ни се върне.
Малоун зачака да чуе още, но Гало бе приключил. Затова пробва с нещо по-лесно.
— Искам да знам повече за този пръстен.
— Той е отличителният знак на една секта от наши членове, които се наричат Тайното братство. Водят началото си от кръстоносните походи и времената, когато сме владели Йерусалим, но са били част от Ордена и след преместването ни в Родос и Малта. Покана за членство са получавали само малък брой от най-изявените рицари. Дълго време дори Великите магистри не са били посвещавани в тяхната дейност. Това е така, защото Великите магистри са оцелявали само години, понякога дори месеци. Много от тях са били некадърни или корумпирани. Докато Тайното братство е просъществувало векове, като е останало вярно на дадената клетва. Членовете му са живеели по свои закони, не са се доверявали на никого, използвали са свои методи, спазвали са свои правила и са прилагали свое правосъдие, за да опазват тайните на Ордена. Вярвали са единствено в Бог. На практика обаче завладяването на Малта от Наполеон слага край на тяхното съществуване. Рицарите се пръсват по целия свят, като отнасят и тайните ни. Официално са разформировани след края на Втората световна война.