От позицията му в сенките на дърветата се разкриваше безпрепятствен изглед към стария манастир, служещ за хранилище на рицарския архив. Той видя как колата влиза във вътрешния двор и от нея слиза Котън Малоун.
Беше пристигнал от Комо, без да бърза, с чантата от слонска кожа и цялото й съдържание, заключени на сигурно място в багажника на колата. Преди да отпътува от Менаджо, той бе прочел всичките единайсет писма между Чърчил и Мусолини, като бе научил достатъчно подробности, за да може да обсъжда компетентно съдържанието им. Както и бе направил.
В телефонния си разговор с британците, при който ги бе информирал какво притежава, какво иска от тях и бе чул какво искат те в замяна. Последното го учуди. Но беше изпълнимо. Той погледна часовника си.
Време беше да тръгва. Имаше среща.
20
17:40 ч.
Люк излезе от сградата и се озова на тиха странична уличка, по-скоро проход между две каменни стени; в двата й края се виждаха перпендикулярни главни улици с хора и автомобили. Двамата с Лора Прайс бяха минали през някакво подземие, пълно с дървени каси вино. Нещо като изба или склад. Тя очевидно се ориентираше добре в лабиринтите под Валета.
Вечерта беше още топла след отминалия непоносимо горещ ден. Тръгнаха към единия край на прохода. Когато зърна пристанището, Люк си каза, че сигурно колата му е наблизо. Беше надарен със забележително чувство за ориентация. По-трудно запомняше имена и числа. Също и лица. Но местата, през които бе минавал, се запечатваха веднъж завинаги в паметта му.
— Трябва да си взема телефона — каза й той. — В колата ми е.
— Не може ли да почака?
— Не. Не може.
Той я поведе към колата.
— Кардинал Гало е в Мдина — каза му Лора. — На дванайсетина километра от тук. С него е мъжът, когото видя на кулата „Мадлиена“, казва се Арани Чатърджи.
Хубаво! Имаше сметки за уреждане с тоя кучи син.
— Чатърджи се представя за археолог, има диплома, но всъщност е иманяр и търговец на крадени антики.
Те продължиха да крачат напред. По тротоарите се блъскаха тълпи хора, повечето по тениски, къси панталони и сандали. Откъм морето духаше лек ветрец, обливайки телата им като невидима река.
Един въпрос не му даваше покой.
— Защо всички са в паника покрай тоя конклав?
— Изборът на папа не е нещо маловажно.
— Наистина ли? Не знаех.
Лора долови сарказма в думите му.
— Това не е единственото, което се случва — продължи тя. — Гало е тук, за да се срещне с един архиепископ на име Даниел Спаня.
Това име му беше познато.
— Шефът на Ведомството. Допускам, че тази среща не е обичайна.
— Най-меко казано.
Люк обичаше хубавата книга и прекарваше голяма част от свободното си време в четене. Любим предмет му беше историята. Особено си падаше по книги на шпионски теми. Подвизите на Ведомството бяха легендарни и обхващаха много векове. Разузнаването на Ватикана имаше пръст в съдбата на английската кралица Елизабет I, френската Вартоломеева нощ, победите на Испанската армада, убийствата на един холандски принц и на френския крал, в опита за убийство на португалския владетел, Войната за испанското наследство, Френската революция, възкачването и падането от власт на Наполеон Бонапарт, Испанско-кубинската война, разпада на Испанската империя, свалянето на кайзер Вилхелм по време на Първата световна война, на Хитлер през Втората и на комунизма през 80-те години на миналия век.
Изумителна биография. Той си припомни какво бе казал навремето Симон Визентал, знаменитият ловец на нацистки престъпници: „Най-добрата, най-ефективната разузнавателна служба в света принадлежи на Ватикана“. И ето че самият Люк бе изпаднал в немилост пред нея.
Право напред той видя малкия паркинг, където бе оставил колата си сутринта. Ускори крачка и откри телефона си невредим, а също и беретата, която пъхна на голо в колана си под ризата.
— Сигурно си даваш сметка, че е забранено носенето на оръжие без специално разрешение от властите, каквото те по принцип не дават — каза Лора.
— Вероятно и нападенията с цел отвличане също са забранени — отвърна й той. — Но това не те спря.
— Нямах избор.
Може и така да беше. Но той още й беше ядосан.
— Гледай местната полиция да не те вижда с тоя пистолет. Агент или не, ще те арестуват, а нямам време да те вадя от затвора.