— Нещата се промениха, Люк. Искам да работиш с Прайс.
— Значи ти си одобрила тази съвместна операция.
— Дадох временно съгласие.
— При нормални обстоятелства щях да се подчиня като доброто войниче, но сега държа да знам какво, по дяволите, става? Тук сякаш съм с вързани очи.
— Мога само да кажа, че присъствието на Даниел Спаня във Валета означава, че се мъти нещо голямо. Отначало мислех Лора Прайс за досадна натрапница. Но сега вече се нуждаем от помощта й. Тя притежава институционални познания, които биха могли да ускорят нещата в наша полза.
Стефани говореше бавно, с равен тон, като при всяка криза. Затова беше толкова добра. Никога не губеше самообладание. Но той започваше да губи.
— Спаня я отвлече.
— Ти си умно момче. Ще промениш ситуацията.
Люк понечи да й каже нещо ехидно, но знаеше какво държи да чуе тя.
— Ще бъде изпълнено.
— Добре. В момента воювам на два фронта, като на другия здраво съм загазила.
Последното нещо, което би направил, бе да я товари с нови неприятности. Работата му беше да решава проблеми, а не да ги създава.
— Става въпрос за Котън, Люк. Попаднал е в гнездо на оси.
21
Италия
Малоун пресече вътрешния двор и последва Полукс Гало към трапезарията на манастира — обширно помещение със стени от варовик и теракотен под, в което на равни разстояния бяха подредени компютърни терминали.
— Похарчихме сума пари за ремонт на комплекса — каза Гало. — Всеки момент щеше да се срути. Сега в него се помещават библиотечното хранилище и архивът. Оборудван е по последна дума на техниката.
И напълно скрит от света, добави мислено Малоун. Но това сигурно се отнасяше и за много други неща около малтийските рицари.
Мъжът, който пръв го бе посрещнал в Рим, ги придружи в сградата, докато шофьорът остана отвън в колата.
Вътре ги чакаха двама монаси в кафяви роби. И двамата бяха млади и късо подстригани, с метален блясък в очите. Нямаха вид на особено набожни. Стояха отстрани и ги наблюдаваха внимателно.
— Това нали вече не беше манастир? — попита Малоун.
— Не е, но братята са част от персонала по поддръжката.
Гало направи знак с ръка и двамата излязоха през една дървена врата в другия край на помещението, като се озоваха в осветен ходник с монашески килии от едната страна и колонада от другата. Четири такива ходника образуваха нов, по-широк вътрешен двор, в средата на който имаше цветна градина. Всяка от килиите имаше номер, а някогашните дървени врати бяха заменени с метални панели с електронни ключалки, които се отваряха с код.
— Във всяка стая се намира по един раздел от нашите архиви — каза Гало. — Всеки документ е заведен в електронен опис с каталожен номер за лесни справки. Помещенията са с постоянна влажност и температура на въздуха.
Ходникът с колоните завиваше под прав ъгъл и в далечния му край се виждаше отворена метална врата, малко по-висока и широка от останалите. Водеше към зала със сводести тавани, вероятно ползвана някога от монасите за сутрешна молитва. Покрай боядисаните каменни стени все още се виждаха старите дървени пейки. Залата беше с неправилна форма, като таванът се поддържаше от две централни колони, от които излизаше система от арки, оптически разделящи пространството на три. Малоун веднага усети разликата във влажността и температурата — в помещението беше по-хладно и сухо, което издаваше наличие на сложна климатична инсталация. На тавана предвидливо бе монтирана система от автоматично задействащи се противопожарни пръскачки, свързани с метални тръби. Матови стъклени глобуси хвърляха мека светлина. По застлания с теракот под бяха наредени в редици масивни дъбови маси, отрупани с ръкописи, църковна утвар, реликварии и разпятия. Набитото му око на антиквар се спря на ръкописите, сред които веднага различи хрисовули, сигилии и други документи със свещени печати. Стъклени похлупаци ги предпазваха от допир с непредпазливи ръце.