Пистолетът на Гало под сакото му беше по-лесен за достигане, отколкото онези под робите на двамата монаси.
Всичко се разви за броени секунди: давайки си вид, че се любува на ръкописа, той грабна тежкия стъклен похлупак и го запрати по Гало. Същевременно лявата му ръка описа широка дъга назад към лицето на брата, застанал до него; последвана от лакът в бъбреците. Младият мъж се преви.
Малоун използва момента, за да повдигне робата му и да сграбчи пистолета. После го удари с коляно в лицето, с което го просна по гръб. Похлупакът бе улучил Гало, но той бе успял да го отблъсне с ръце към твърдия под, където дебелото стъкло се пръсна на парчета. Другият брат в това време посягаше към пистолета си. Също и Гало.
Малоун изстреля по тях два куршума. И двамата мъже залегнаха зад масите. Той откри огън по стъклените глобуси над главите им; посипаха се искри и стъкла, разнесе се дим. Гало се опитваше да се изправи на крака и Малоун отново стреля по него, но куршумът рикошира от повърхността на масата. Със следващия изстрел той пръсна още едно от осветителните тела; нов дъжд от искри и стъкла, примесен с дим, се посипа от тавана.
Дали беше достатъчно?
Чу се пронизителен вой на сирена и бликна вода; противопожарната система се бе задействала от дима. Той прекатури масата пред себе си; експонатите се разпиляха по мокрия под, а стъклените им похлупаци се пръснаха на парчета. Плътният дъбов плот сега щеше да му служи за прикритие срещу куршумите на Гало и останалите, които можеха да стрелят по него между краката на масите. Можеше дори да се опита да си пробие път до изхода. Малоун се просна на пода и се претърколи по покрития с плочки под, по който тук-там се бяха образували локви вода. Гало със сигурност щеше да отгатне намеренията му и да смени позицията си, но щеше да загуби няколко ценни секунди. От които Малоун трябваше да се възползва максимално.
Три куршума се забиха в плота пред него. Той се надигна на четири крака и бързо пропълзя покрай последния ред маси. Преди да се изправи, надникна предпазливо през ръба и видя Гало и втория монах, които с насочени пистолети го изчакваха да се подаде.
От пръскачките продължаваше да струи вода. Сирената не спираше да вие. Те откриха огън по него.
Малоун реши да продължи с изненадите и стреля два пъти по стъклените похлупаци на експонатите върху масите, зад които бяха застанали. И двата похлупака избухнаха в гейзери от стъклени отломки. Гало и помощникът му се дръпнаха назад, за да избегнат шрапнелите. Малоун използва момента, за да побегне от залата обратно към ходника с колонадите. Можеше да се затича от там към трапезарията, но това означаваше да се изложи на куршумите им. В откритото пространство щеше да е като подвижна мишена. Но една двойна дървена врата на пет-шест метра встрани може би предлагаше временно убежище.
Той се затича към нея и натисна желязната брава, която изщрака и се отвори от първия опит. Бутна вратата, влезе вътре и я затвори полека след себе си, като се надяваше преследвачите му да не забележат. От вътрешната страна нямаше заключващ механизъм.
Малоун се намираше в параклис, осветен с подобни лампи с нажежаеми жички като предишната зала; помещението беше просторно, с позлатен олтар и статуи, които хвърляха призрачни сенки в полумрака. Вътре не се виждаше жива душа.
Пожарната сирена замлъкна.
Взирайки се в тъмното пространство около олтара, той забеляза вдясно от него стълбище, което водеше надолу. От подземието се процеждаше бледа светлина. Малоун заслиза по стълбите и се озова в някаква крипта; обзе го смътен страх. Дали не бе попаднал в капан? Порта от ковано желязо водеше към обширно трикорабно пространство. Таванът беше нисък и сводест, вдясно от него имаше малка правоъгълна ниша с олтар. В центъра се виждаха средновековни каменни саркофази, покрити с огромни плочи от дялан гранит. Само една малка жълтеникава крушка над олтара нарушаваше мрака, хвърляйки петно мъждива светлина от няколко квадратни метра. Останалата част от помещението беше тъмна, а въздухът беше застоял, зловонен и доста студен.
Той чу как някъде горе се отвори дъбовата врата. Погледът му, бърз и винаги нащрек, подскочи към тавана на половин метър над главата му. По мраморния под отекнаха стъпки.
Малоун прекоси на пръсти криптата и се скри в мрака. Съзнанието му бушуваше в напрегнато очакване. Беше изстрелял твърде много патрони в залата горе и реши да провери пълнителя на пистолета. Празен. Страхотно.