Трябваше му нещо, с което да се отбранява, затова се заоглежда в тъмното. В малка ниша на пет-шест метра встрани забеляза железен свещник. Пристъпи бързо натам. Беше висок около метър и половина и от него се издигаше една-единствена восъчна свещ, дебела около десет сантиметра. Той го сграбчи за стойката и опита тежестта му. Беше от плътен метал. Взе със себе си и свещника, и свещта и зае позиция зад една от колоните.
Някой слизаше надолу по стълбището към криптата.
Малоун надникна иззад ъгъла и се взря над саркофазите в непрогледния мрак. Малката крушка над олтара не му помагаше особено. Вълнение и страх се бореха в него, усещаше странен прилив на енергия, някаква необяснима сила, която стягаше мускулите и проясняваше мислите му. В арката в подножието на стълбите се очерта силует на мъж — един от братята в монашески роби.
Силуетът запристъпва безшумно напред с насочен пистолет.
Малоун стисна желязната стойка на свещника и го вдигна, готов за удар. Знаеше, че трябва да примами мъжа по-наблизо, затова потърка подметката на дясната си обувка в каменния под. Бърз поглед иззад колоната потвърди, че мъжът се е насочил към него. По тавана подскачаха, удължаваха се и се смаляваха сенки. Мускулите му се свиха като пружина. Той преброи мълчаливо до пет, стисна зъби и се хвърли напред, замахвайки със свещника. Улучи мъжа право в гръдния кош, като го запрати към един от средновековните саркофази. Захвърли свещника и го удари с юмрук в лицето. Пистолетът се изплъзна от ръката на мъжа и изтрака по мозаечния под.
Неговият преследвач скочи на крака и понечи да се нахвърли върху него. Но Малоун беше готов. Втори юмрук в лицето и един в корема и мъжът започна да се олюлява като пиян. Той го подкоси с ритник в глезените и чу как главата му издумка в пода.
Мъжът не мръдна повече.
Малоун посегна към пистолета на пода и в момента, когато пръстите му се свиха около дръжката, по стълбата се чуха нови стъпки. Проехтяха два изстрела. Куршумите попаднаха в каменния свод и по главата му се посипаха парчета мазилка. Той се скри зад колоната, после надникна иззад ъгъла и даде един изстрел. Куршумът рикошира от отсрещната стена — знак, че е въоръжен и готов. Това привлече вниманието на другия.
— Няма да излезеш от тук!
Гласът на Гало отекна, ледено заплашителен, иззад най-близкия саркофаг.
Между Малоун и единствения изход бе застанал въоръжен мъж, твърдо решен да го убие. Но Гало също беше притиснат. Нямаше как да се добере до стълбите, без да получи куршум в гърба. Трябваше да го изкара от укритието му, да го подмами да сгреши.
Малоун се огледа и забеляза на пода дебелата свещ. Пресегна се и я стисна в ръка, после се вгледа напред в полутъмното помещение. При тази слаба светлина имаше вероятност Гало да сбърка свещта с нещо друго. Той я подхвърли в пространството между колоните, надявайки се да отвлече вниманието му. Както и стана.
Свещта описа дъга, превъртайки се във въздуха, и тъкмо когато се бе издигнала в най-високата точка от траекторията си, Гало се подаде иззад укритието си и стреля.
Малоун вдигна пистолета и произведе два изстрела. И двата куршума попаднаха в гръдния кош на Гало. Той залитна назад, но не падна. Вместо това насочи оръжието си към него и откри огън. Малоун залегна между колоните; около него във всички посоки засвистяха рикошети. Залегнал на покрития с отломки под, главната опасност за него бе да го удари заблуден куршум.
Стрелбата спря. Той отброи наум няколко секунди, после се изправи на крака. Бърз поглед към отсрещната страна на криптата му показа, че Гало е изчезнал. Чу вратата горе да се отваря.
Той не се съмняваше, че го е улучил и с двата куршума, което означаваше, че под шития си по поръчка костюм Гало носи бронежилетка. Рицарите винаги бяха подготвени.
Малоун се затича към стълбите и тръгна нагоре, към равнището на земята. Параклисът беше празен. Дъбовата врата в другия му края стоеше открехната. Той се приближи, надникна навън към оградения с колонади вътрешен двор и видя Полукс Гало, който в този момент влизаше обратно в трапезарията. Тръгна след него, но когато стигна до там, Гало вече имаше деветдесет секунди преднина и помещението беше празно.
Отвън се чу запалване на двигател.
Той се втурна към външната врата и видя как мерцедесът изхвърча с пълна газ през манастирската порта. Гало беше в колата.
22
Когато Малоун влезе в манастирската столова, рицарят напусна наблюдателната си позиция на склона. Той се качи на колата си и потегли по крайбрежното шосе към вътрешността на страната.