Но това беше твърде много, дори за него.
Ранните епископи на Рим бяха използвали кръщелните си имена след избирането им. След това, към средата на VI в., Меркурий мъдро решил, че не подхожда на един папа да носи името на езически римски бог. Затова се нарекъл Йоан II, в чест на своя предшественик, почитан като мъченик. По-късно, когато до папския престол започнали да се издигат и свещенослужители от север, отвъд Алпите, те заменяли чуждоземските си имена с по-традиционни. Последният папа, използвал кръщелното си име, бил Марсел II през 1555 г. Сега той щеше да направи същото.
— Ще се наричам Кастор Първи.
Чатърджи се изсмя дрезгаво.
— Какво ти е толкова смешно?
— Спаня явно добре те познава. Това е паролата за флашката.
26
Малоун изгледа мъжа, който се наричаше Полукс Гало.
— Същото име носеше и онзи, който току-що се опита да ме убие.
— Знам, за което се извинявам — каза Гало. — Но в редиците на хоспиталиерите назрява сериозна криза. Мъжът, с когото сте имали проблем, явно се представя за мен.
Това беше очевидно.
— А кой е той?
— Рицар, както и останалите с него. Във всяка организация се появяват фанатици. Ние не сме изключение.
Темата изискваше по-обстоен анализ, но той реши първо да изслуша Стефани.
— Котън, преди няколко часа разбрах в какво си се замесил — каза тя. — Работя върху ситуацията повече от седмица, но едва сега научавам за англичаните.
— Каква ситуация?
— Не съм напълно сигурна. Нещата са в постоянен хаос, най-меко казано. Знам, че си имал работа с Джеймс Грант, а Грант е свързан с Ведомството.
Навремето, като действащ агент в отряд „Магелан“, Малоун на няколко пъти си бе имал работа с хората на Даниел Спаня. Същото правеха и повечето разузнавания в западния свят. Ватиканът беше истинска златна мина за информация. Всеки ден от хиляди свещеници, епископи, миряни и нунции в централата постъпваха църковни, политически и икономически сведения. Ватиканът разполагаше с изумително множество от очи и уши в почти всяка държава на света. Никой друг не притежаваше подобна шпионска мрежа.
— Разбира се — продължи Стефани, — да работиш с Ведомството не е еднопосочен процес. Информацията трябва да се разменя. Знам, че преди няколко седмици Джеймс Грант е споделил факта за появяването на писмата на Чърчил. Издирил е потенциалния продавач и е питал Ватикана дали разполага с нещо за него. Каквото и да било, стига да потвърждава автентичността на писмата. Напълно естествено, човекът не е искал да си губи времето с измамник. И е говорил лично със Спаня.
— А какво е научил? — попита Малоун.
— Вероятно Спаня не му е бил от голяма полза. И въпреки това той сега е в Малта и сее хаос, докато Грант е в Италия и издирва онези писма. Надявам се, че Люк владее положението там, макар че по-рано днес и той си имаше проблеми.
— Люк ще свърши работа.
— Не се съмнявам. Но и той като теб работи слепешком.
Гало се обади:
— Това е трудна ситуация за мен, господин Малоун. Моят брат близнак кардинал Гало е дълбоко замесен. Боя се, че се е оставил да го въвлекат в поредната авантюра.
— Четох за него и за случващото се с вашата организация. Казвате, близнак. Еднояйчен ли?
Гало кимна. За жалост, в статиите, които Малоун бе чел, не фигурираше снимка на кардинала. Ако имаше такава, той щеше навреме да разкрие измамника.
— А кой се опита току-що да ме убие? — попита той.
— Една група в нашите редици, известна като Тайното братство.
На ръцете на мъжа нямаше пръстен, нито по нещо личеше, че е носил такъв в миналото.
— Измамникът ми разказа за тях, като ме увери, че вече не съществуват.
— Допреди няколко часа бих се съгласил с него. Но това явно не отговаря на истината. Съществуват в някаква нова форма. Смятам, че те са ви нападнали във вилата и са убили трима души, между които един от своите.
— За да не го заловя жив?
— Логиката сочи натам. Трябва да разберете, че благодарение на моя брат малтийските рицари сега са дълбоко разделени. Води се гражданска война. Една от страните остава вярна на Ордена, другата открито се бунтува. Тази вечер сте попаднали на група бунтовници.