— А къде бяхте вие, когато въпросните бунтовници се опитваха да ме убият?
— В Рим. Едва в самолета научих за възникналата ситуация и че сте били в Палацо ди Малта. Последните няколко дни поддържам връзка с госпожица Нел, работим заедно. Когато споменах ситуацията и казах името ви, тръгнахме насам колкото се може по-бързо.
Малоун нямаше причина да не му вярва, особено след като и Стефани беше замесена.
— От Тайното братство искат писмата на Чърчил — каза Гало, — за да сключат сделка с британците. Може да се предполага, че британците разполагат с информация, която им е нужна.
— Каква например? — попита той.
Гало се поколеба, но Стефани му кимна окуражително.
— Рицарите хоспиталиери са уникални сред воините монаси — каза Гало. — Тамплиерите ги няма вече. Тевтонските едва живуркат. Но хоспиталиерите си остават сила. Ние сме глобална благотворителна организация. Донякъде дължим оцеляването си на нашата адаптивност, на това, че винаги успяваме да допринесем полза. Донякъде на настойчивост и на късмет. Но една част от причините е в онова, което някога сме знаели. И което включва нещо, наречено Ностра Тринита. Нашето триединство.
— Звучи като нещо, предавано между поколенията.
— И е. Всъщност това е нашата същина. Отначало е било Ностра Дуе. Светото двуединство. Два документа, които рицарите са пазели ревниво от самото начало. Единият се нарича Pie Postulatio Voluntaris, „Най-благочестивата молба“, от хиляда сто и тринайсета, който признава съществуването ни и потвърждава нашата независимост и суверенитет. Вторият е Ad Providam от хиляда триста и дванайсета, с който папа Климент Пети ни предава във владение за вечни времена цялото имущество на тамплиерите. Те са разпуснати пет години преди това. Във Ватикана се намират подписани и двата документа, така че няма никакво съмнение в тяхната автентичност. Но ние винаги сме съхранявали свои оригинали.
— Защо? — попита Стефани.
— Те са единственото свидетелство за нашата легитимност, за независимостта ни. И двата принципа са оспорвани неведнъж в миналото, но тези два папски декрета винаги са решавали спора.
— А третата част, която ги прави Триединство?
— Тя стига до нас по-късно, през Средните векове, и е много по-загадъчна. Доколкото ми е известно, днес няма жив свидетел, който да я е виждал. Нарича се Constitutum Constantini. „Константинов дар“. Него са търсили Наполеон и Мусолини и него е тръгнал да дири сега моят брат. Всичките три документа са били държани заедно и съхранени през вековете от Тайното братство, чиито членове са полагали клетва да ги опазят. И са ги опазили чак до хиляда седемстотин деветдесет и осма, когато и трите документа изчезват безследно и оттогава никой не ги е виждал. За да покажат единството и солидарността си, членовете носят пръстен с гравиран палиндром, който датира от времето на Константин Велики.
И той разказа на Стефани за пръстена и петте реда букви, които се четат по един и същ начин във всяка посока:
SATOR
AREPO
TENET
OPERA
ROTAS
— Латинският надпис е бил тълкуван по много различни начини — каза Гало. — Един от вариантите е: „Сеячът, без да отделя очи от ралото, направлява колелата с внимание“. Което е безсмислица, както и всички останали тълкувания.
Включително онова на Грант днес.
— Истинското послание е скрито.
Гало бръкна в джоба на сакото си и извади писалка и малък бележник. Начерта кръст от квадратчета, които запълни с букви, като встрани от него добави още четири полета.
— Взети заедно, буквите на четирите думи образуват анаграма. Ключът е буквата N в средата. Всички букви от палиндрома са групирани по двойки, с изключение на N. Ако бъдат подредени около нея в центъра, буквите образуват кръст, по който в две посоки се четат думите Pater Noster, „Отче наш“ на латински и първите две думи от молитвата. Останалите четири букви — по две А и О, са инициали на думите „алфа“ и „омега“. Началото и краят. Символи на вечността от Откровение. За християните от четвърти век това е означавало, че Бог е навсякъде.
— Кой би могъл да предположи? — каза Малоун. — Това няма как да е съвпадение.
— Не е. Ранните християни са използвали палиндрома като таен код, с който са се разпознавали помежду си. Лично Константин го е одобрил. В крайна сметка в Тайното братство го възприемат за свой символ.