— Случайност ли е, или е нарочно това, че хоспиталиерите виждат центъра на Римокатолическата църква през собствената си ключалка?
— Това не мога да кажа. Но ние дълги векове сме пазили Църквата.
— Като сте искали много в замяна на службата си.
— Ние сме добри, лоялни и верни. За разлика от вас.
— Аз съм вашият лидер.
— Не е вярно. Това място не принадлежи на Италия. Ние сме отделна нация. Тук аз съм лидерът.
— На моите черноризци ще им трябват няколко минути, за да ви превземат. И тогава можем да опожарим тази нация, докато не остане нищо от нея. След което мога да превзема Палацо ди Малта и да повторя същото и там. Не ме изкушавайте.
— Правете каквото знаете. Ние и преди сме били бездомни, а сме оцелели.
— Кажете на Пий да ме остави на мира. Направете го и Константиновият дар остава у мен. Аз дори му направих услуга и го скрих там, където никой да не може да го намери. Безценната му вяра няма да бъде застрашена. Виждате ли, о възвишений, кралю на суверенна нация, сега аз съм Пазител на Църквата. Не вие. Аз. И Църквата ще прави каквото аз й наредя.
— Срещата била през май трийсет и осма година, а ключалката си е все там — каза Гало. — Всеки ден хора се редят на опашка, за да зърнат през нея купола на „Свети Петър“, който е на повече от три километра в далечината.
— А откъде знаете какво точно е казал Мусолини онази вечер? — попита Стефани.
— По време на войната работехме с американското и британското разузнаване — каза Гало. — Статутът ни на суверенна нация ни позволяваше да поддържаме дипломатическо присъствие навсякъде по света. Предоставяхме медицинско обслужване на воюващите страни, но наред с това предавахме на Съюзниците разузнавателна информация. Бяхме и връзката с двамата папи. Междувременно научихме, че Мусолини с изнудване е принудил Светия престол да стои настрана, убеждавайки Ватикана, че притежава древните документи. И двамата папи искаха от нас доказателства, че те са у нас. Разбира се, ние не бяхме в състояние да им ги дадем. Затова те капитулираха и запазиха мълчание за фашистките зверства. Пий Единайсети бе възнамерявал да наруши мълчанието си, но почина, преди да го направи. Пий Дванайсети остана верен на поетия ангажимент. В течение на десетилетия историците спорят защо Ватиканът не е сторил повече, за да спре злото в Италия и Германия. Но Църквата беше заплашена с нещо достатъчно важно, за да погълне цялото й внимание.
— А дали Мусолини наистина е притежавал документите?
— Нямаме представа. Дучето уби трима рицари, единият от които член на Тайното братство, за да се сдобие с онова, което търсеше. Това го знаем със сигурност. Затова през последните седем десетилетия събирахме всичко, което можехме. — Той отново обгърна с жест помещението. — И това тук е резултатът от нашите усилия. Питахте, господин Малоун, с какво е важен Мусолини. Ето с какво.
— А Църквата в течение ли е?
— Архиепископ Спаня определено е. Може би няколко кардинали знаят. В редиците на Ордена малцина са посветени в тази история. Аз съм един от тях. Но това не се знае от всички. Явно внезапната смърт на папата е възродила амбициите на архиепископа, Тайното братство и Кастор. И трите страни искат да се възползват от ситуацията.
— Вие не станахте ли временно заместващ благодарение именно на брат си? — попита Малоун.
— Съгласих се да поема поста като начин да преодолеем разделението в нашите редици. Но дребнавите раздори и абсурдно напомпаното его на голяма част от ръководството подлагат на изпитание търпението ми. Въпреки това аз съм лоялен към братята си. Само и единствено на тях.
— За сметка на родния ви брат?
— Дори за негова сметка. — Гало се поколеба, после добави: — Наивно си мислех, че аз съм единственият, който може да обуздае Кастор. Познавам го. Може би дори по-добре, отколкото той сам се познава. Още веднъж ви се извинявам за случилото се, господин Малоун. Старая се да коригирам ситуацията.
— Приемете и вие моите извинения. Просто се опитвам да се ориентирам в обстановката.
— Разбирам. И така, онова, което ще ви разкажа, е пазено като наша съкровена тайна в течение на много векове. Но ми е нужна помощта ви, затова ще наруша устава и ще я споделя и с двама ви.
29
Люк слушаше внимателно обясненията на Спаня.