— През трийсетте Мусолини държал да демонстрира на света Рим, възроден в някогашното си имперско великолепие. Затова се захванал с огромен по мащабите си проект за реконструкция на градската среда. Съборени били сгради, цели квартали били изравнени със земята, прокарани били широки булеварди. Днес в Рим идват хора от цял свят, за да се възхищават на архитектурата. Но те не разбират, че в голямата си част тя носи отпечатъка не само на папи и императори, а и на един кръвожаден фашист.
После Спаня им разказа как Мусолини се е надявал да докара в Рим световно изложение, че дори и олимпийски игри. За целта усвоил един участък блатиста земя северно от града, на брега на Тибър, и построил там величествен комплекс. Форо Мусолини.
— Нещо като Форума на Цезар или този на Август. Но докато в древността това са били места за търговия и богослужения, неговият бил замислен като арена на спорт и политика. Имало зали, лекоатлетически писти, плувни басейни, натруфен стадион от полиран варовик с двайсет хиляди места, заобиколен от шейсет мраморни статуи на голи мъже, размахващи боздугани, мечове и прашки. Форумът се превърнал в място за сборища на черноризци, седалище на Фашистката академия за физическо възпитание и площадка за тренировки и състезания. Лично Мусолини редовно ходел там да спортува и, което е най-невероятно, съоръжението още съществува.
Това беше изненада за Люк.
— Комплексът се използва за международни състезания — каза Спаня. — В сградите се помещават Италианският олимпийски комитет, телевизия, музей, академия по фехтовка, дори съдебна зала, оборудвана по последна дума на техниката, в която се провеждат процеси срещу терористи и мафиоти. Мястото се развива според нуждите, но една негова част си остава все същата.
Той помълча за ефект и добави:
— Обелискът.
Малоун никога не бе чувал за Форо Мусолини, нито за обелиска, който Полукс Гало току-що му описа. Но беше заинтригуван.
— Обелискът е висок близо седемнайсет метра — каза Гало. — Най-големият мраморен блок, добит някога в Карара. Като материал е перфектен, без пукнатини и примеси, а отгоре завършва с позлатен бронзов връх. С издълбан надпис: Mussolini Dux.
Малоун си преведе наум. Вождът Мусолини.
— Открит е с пищна церемония на четвърти ноември трийсет и втора. Зад него се простира гигантски площад, покрит с мозайки на мускулести атлети, орли и оди в прослава на Дучето. Толкова е отвратителен в грандоманията си, също като онзи, на когото е посветен. Но обелискът е един от последните останали паметници, все още носещ името на Мусолини.
Малоун познаваше символиката на обелиските — имперска власт в течение на векове. Египтяни, римляни, императори, папи — всички бяха прибягвали до тях. Беше напълно естествено и фашистите да си поръчат един.
— Но голямата тайна — продължи Гало — е в онова, което се намира вътре в обелиска.
Люк трябваше да признае, че цялата тази история звучи крайно интригуващо. Но си напомняше да не се увлича по разказа на Спаня, а да го наблюдава изкъсо. Човекът бе намислил нещо.
— По всички критерии и форумът, и обелискът са били замислени и изпълнени със замах — каза Спаня. — Но Мусолини не спрял дотам. Той възложил на един италиански учен класицист да състави кодекс, идеализирана хроника на възхода на фашизма, неговите постижения и място в историята. Хиляда двеста и двайсет думи най-чиста пропаганда, които на двайсет и седми октомври трийсет и втора били вградени в основите на обелиска.
Спаня обясни, че вграждането на предмети във вътрешността на паметници било честа практика в миналото, първоначално възникнала като дар към боговете, израз на суеверие. Впоследствие била видоизменена, за да напомня за личността на строителя или занаятчиите, създали съоръжението. На Мусолини този обичай особено му допадал и поръчвал заснемането на церемонията за кинопрегледите. Подписвал тържествено и със завъртулки акта за осветяване на паметника, запечатвал го в метална тръба и лично го зазиждал в prima pietra — първия камък на основата.
— Историята гласи — продължи Спаня, — че за да се извади кодексът и да се прочете посланието на фашистите, трябва обелискът да бъде съборен. За да може идните поколения да се запознаят с величието на Мусолини, би трябвало паметникът му да падне. Каква ирония, не мислите ли?
— Този обелиск още ли е там? — попита Лора.
— Изправен в цялото си величие.