— И защо това би трябвало да ни засяга сега?
— Британците дочули, че наред с кодекса Мусолини е зазидал още нещо в основата му, нещо, придобило особена важност в последно време.
Спаня бръкна в джоба си и извади някакъв предмет. И им го подхвърли.
Малоун слушаше внимателно думите на Полукс Гало.
— През трийсетте години Мусолини съумял да проникне в нашите редици — каза той. — Отначало за да ни покаже, че знае какво вършим, точно както постъпил и с Църквата. Ние също сме го наблюдавали. В резултат от усилията си той успял да се добере до някои от най-ревниво пазените ни тайни, особено една: Ностра Тринита. Предполага се, че някога е съществувала карта, сочеща пътя към скривалището. Ние я издирваме от хиляда седемстотин деветдесет и осма година, но като че ли Мусолини е успял да я открие.
Люк огледа предмета, който Спаня му бе подхвърлил. Беше монета. Не. По-скоро медал. На лицевата му страна бе изобразен Мусолини в профил, поставил на главата си качулка от лъвска кожа. На обратната се виждаше обелиск с надпис.
Foro Mvssolini A. X.
— Какво означава това? — попита той Спаня.
— С наметнатата лъвска кожа той се сравнява с Херкулес и първия от дванайсетте му подвига, убиването на Немейския лъв. Мусолини е бил обсебен от митологията. — Спаня посочи с пръст. — Обелискът на медала е същият като във Форума, със същия надпис. Но той съдържа и още информация. В основата на обелиска е вложен камък с изсечен надпис Anno X. Монетата, която държиш, е намерена в джоба на Мусолини в деня, когато е бил убит. Един член на Тайното братство е бил на мястото и я е прибрал, преди да откарат великия вожд и любовницата му в Милано и да провесят труповете им с главите надолу, за да ги гледа народът.
Люк размаха медала във въздуха.
— Мусолини ли го е създал?
— Поръчан е специално за откриването на Форо Мусолини. Няколко бройки са поставени в обелиска заедно с кодекса. Били са от злато. Този тук е от бронз. Изработен е специално за Дучето и фактът, че се е намирал в джоба му, е многозначителен. Както и онова, което е извикал миг преди да го разстрелят при езерото Комо. Magnus ab integro saeclorum nascitur ordo. Най-великият орден на всички времена се ражда отново. По онова време не е означавало нищо. Но ако разгледаме текста на кодекса, поръчан от Мусолини, онзи вътре в обелиска, в началото има епиграф. Един цитат на Вергилий от „Буколики“. „Най-великият орден на всички времена се ражда отново.“
— Твърде много съвпадения едва ли са съвпадение — каза Лора.
— Права си — отвърна Спаня. — Което означава, че търсеното от нас чака във вътрешността на обелиска, а господин Малоун е човекът, който ще го открие.
Малоун изчакваше Гало да приключи с историята.
— От доста време подозираме, че обелискът е служил на Мусолини за скривалище. Вероятно зад камък в основата, белязан с надписа Anno X. Дошло е време да проверим дали е така. И то по-бързо.
По тона му си личеше, че въпросът не търпи отлагане.
— Смятате, че хората, които се опитаха да ме убият, са тръгнали нататък ли? — попита Малоун.
— Да, смятам.
Което обясняваше припряното бягство на фалшивия Гало. Той погледна часовника си.
— Имат по-малко от час преднина. До Рим има доста път.
— Три часа — каза Стефани.
— Аз мога да ви откарам по-бързо до там — каза Гало. — Разполагаме с хеликоптера, който е още във вилата.
Малоун хвърли бърз поглед към Стефани, която сякаш прочете мислите му.
— Ясно — каза тя. — Сега е моментът да се оттеглиш. Не бих те упрекнала. Както сам казваш, твоето куче не участва в тази борба.
Това беше истина. Малоун беше нает да свърши определена работа, която се бе проточила, но сега всичко беше приключило. Трябваше да си намери хотел, да се наспи, а на сутринта да отиде до най-близкото летище и да си хване самолета за Копенхаген. В края на краищата той се беше пенсионирал от шпионския занаят. Но не беше умрял. Поне засега. А беше и любопитен. Какво бяха пазили малтийските рицари? Документа, който и Наполеон, и Мусолини бяха търсили ли? Който може би чакаше да бъде открит в основата на един обелиск в Рим. От 1932-ра. И който би могъл да повлияе на предстоящия конклав и избора на папа. До срещата му с Касиопея в Ница оставаха няколко дни. Защо не? Така и така беше дошъл до тук…
— Оставам — каза той.
Стефани се усмихна.