Какви изпитания за един от ръководителите на Църквата…
Той се облегна на стената; главата му пулсираше. За пореден път се почувства като апостол Павел, който според преданието също се бил укривал в малтийска пещера. Павел не беше от първоначалните дванайсет, но все пак си беше апостол. Павел, слугата Христов, получил внезапно и стряскащо откровение, което го направило различен от останалите. Бил си създал репутация на човек, непризнаващ закона. Съдбата му била решена от писмата до римляните, галатейците и коринтяните. Гало си спомни какво пишеше в Деянията за змията, увиснала на ръката му. Местните казали: Тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее. Но Павел, след като се отърсил от змията, останал жив. А те го очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но като чакаха дълго време и видяха, че не му ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
Гало също бе възнамерявал да се отърси от змията, да остане невредим и да бъде смятан за бог. Но, подобно на Павел, и него може би го очакваше ужасна участ. Никой не знаеше кога бе умрял Павел и как точно. Но всички предания описваха някакъв вид насилствена смърт. Чрез обезглавяване. Или разпъване на кръст. Намушкване с нож. Удушаване.
Няколко минути не се бяха чували изстрели. Добър знак ли беше? Дали Чатърджи ги бе пратил в грешна посока?
Откъм изхода на тунела, някъде от вътрешността, се чу плътен равномерен звук. Бучене на двигател. След това на входа на килията се появи човешка фигура.
— Ваше преосвещенство…
Гласът на Чатърджи. Слава богу.
— Отидоха ли си? — попита с надежда той.
Чатърджи пристъпи навътре. Зад него се появи друг силует. В дясната му ръка се виждаха очертанията на пистолет.
— Не — отвърна Чатърджи. — Заловиха ме.
Гало не знаеше какво да каже. Новодошлият не мърдаше.
Той искаше да се изправи, но силите го бяха напуснали. Два изстрела отекнаха от каменните стени и го оглушиха. Чатърджи се олюля и падна по лице. Гало гледаше с изумление черния силует на мъжа. Нима всичко щеше да свърши тук? Да умре сам? В тази кухина в скалата? Без полза и смисъл? И всичко, което бе изтърпял, да е било напразно?
Най-после той се примири със съдбата си, затвори очи и започна да се моли с надеждата, ако Бог съществува, да бъде милостив. Известно време нищо не се случи. Той отвори очи.
В далечината заглъхваха стъпки.
33
Люк изяде още едно хлебче с плънка от сирене и месо. Лора им викаше фтира, нещо средно между калцоне и сандвич. Особено му допадаха тънките резенчета картофи, с които бе украсена кората. Необичайно. Но вкусно. Той прокара късната си вечеря с кини — питие, подобно на кока-кола, но с по-малко захар. Една бира щеше да му дойде добре, но никой не му предложи такава. И на това беше благодарен. Беше гладен, а всяко момче, което расте, има нужда да се храни по три пъти на ден.
Или така поне твърдеше майка му.
Лора не бе успяла да хапне почти нищо, когато се появи един по-възрастен възпълен мъж с тъмна коса. Тя го представи като Кевин Хан, неин шеф и директор на малтийската служба за сигурност. След това тя си тръгна със Спаня и Хан. Люк се зачуди защо бе изключен от тази приятна компания, но реши да не го приема лично и да използва времето, за да мисли.
На кухненската маса имаше няколко броя „Малта Индипендънт“. Вниманието му привлече заглавие на първа страница отпреди няколко дни: „Всичко е готово за конклава“.
Ватикана. Кардинали прииждат в Рим за предварителни срещи, на които да обсъдят кой измежду тях би бил най-подходящ да оглави Църквата. Покани за участие са разпратени до всички кардинали електори на възраст до 80 години още в деня след смъртта на папата. Участниците пристигат с личните си автомобили, с таксита и микробуси до портите на Ватикана, за да участват в така наречените общи конгрегации — срещи при закрити врати, на които да се опознаят и да решат кой ще е следващият водач на един милиард и двеста милиона католици.
„Нужен ни е управленец, като под това имам предвид човек, способен да изгради стройна структура, като избере най-добрите хора, които да го подпомагат в управлението на Църквата“ — каза кардинал Тим Хъчинсън, бившият архиепископ на Уестминстър, Лондон.
Кардиналите с право на глас, които наброяват около 150 души, провеждат по две съвещания дневно. Едно от предназначенията на тези срещи е да изберат квесторите на конклава и да направят преглед на правилата. Предмет на разговори са и Светият престол, Курията и очакванията към новия папа. Тези предварителни съвещания предоставят на кардиналите възможност да оценят потенциалните кандидати, като наблюдават внимателно участието им в дебатите и се допитват дискретно до останалите кардинали относно тяхната пригодност и евентуални скелети в гардероба. Всичко това е необходимо, тъй като тези мъже идват от различни краища на света и рядко се събират заедно.