С тези думи Спаня излезе. Люк нямаше избор. И Спаня отлично го знаеше. Длъжен бе да остане. Но сега поне имаше мобилен телефон. Грабна го и набра номера за спешни случаи на отряд „Магелан“. Но не успя да се свърже. На дисплея се появи надпис: Нямате включена услуга международни разговори.
Той се усмихна. Спаня определено не беше глупак.
Люк реши, че му се полага поне да се поосвежи. Кой знае кога отново щеше да му се удаде тази възможност. Той остави беретата на масата, влезе в банята, използва тоалетната, после си изми ръцете и наплиска лицето си. След като се избърса с хартиените кърпи, той се върна в стаята и ги изхвърли в кошчето за боклук.
И тогава вратата се разтвори с трясък, като буквално изхвърча от касата. Вътре нахълтаха двама мъже. Нищо във вида и държанието им не показваше дружелюбни намерения.
Люк нямаше време да посегне към пистолета, затова се завъртя на дясната си пета и заби лакът в корема на по-близката заплаха. Нападателят се преви от удара зашеметен. Той стисна зъби и насочи вниманието си към втория. Ритникът му го запрати към стената; закачените картини издрънчаха. Люк пристъпи към мъжа, за да го довърши, като за миг забрави за първия. Силен удар в гърба обаче му напомни за неговото присъствие. Последван от втори.
Сякаш електрически ток премина по гръбнака му. Краката му омекнаха, болката пречупи прилива на адреналин. Зави му се свят. Но Люк беше отлично обучен и трениран боец, ветеран от много ръкопашни схватки в тясно пространство. Знаеше как да блокира центъра на болката в съзнанието си и да продължи да се бие.
Той се обърна. В лицето му се стовари юмрук. Ако не беше изтръпването в гръбнака му, щеше да окаже съпротива, но беше твърде зашеметен, за да реагира. Мъжката фигура пред него се завъртя в пространството. Същото направи и стаята. Пореден юмрук го улучи в челюстта.
Той залитна назад.
Трети юмрук се заби в стомаха му и изкара въздуха от дробовете му. Последният удар бе нанесен едновременно с две ръце, които се стовариха като брадви върху шията му. Проснат на пода, Люк чу като в просъница гласа на единия от мъжете, който се беше надвесил над него задъхан:
— Вдигай го!
Опита се да реагира, но не можеше.
Мъглата в мозъка му пречеше на мускулите да се подчиняват. Силни ръце го стиснаха за китките и глезените. Той искаше да окаже съпротива, но мускулите му бяха парализирани.
— Да го изхвърлим през прозореца — предложи единият от мъжете.
34
Малоун скочи от хеликоптера. Бяха се приземили точно в центъра на Стадио ди Марми, Мраморния стадион. Отвъд пистата за лекоатлетически състезания се издигаха пейки за двайсет хиляди зрители. В горния край на трибуните различи смътните очертания на гигантски статуи, напомнящи Древна Гърция.
Докато роторите постепенно забавяха ход, тримата се насочиха към изхода. Гало вървеше напред с тежката чанта. Пилотите останаха да чакат в кабината. Тази част от Рим изглеждаше съвършено пуста в ранния сутрешен час; Форо Мусолини — или Форо Италико, както му викаха днес — беше притихнал.
Заизкачваха се по една рампа; по стара традиция стадионът беше вкопан надолу, така че най-горният ред седалки бяха на равнището на земята. Гало ги поведе към фонтан, увенчан с огромна каменна топка, която се въртеше свободно върху подавана под налягане струя вода. Вляво от тях започваше широка алея.
— Пиацале дел’Имперо. Имперската алея — обясни Гало. — Паметник на фашистката пропаганда. Един от малкото, оцелели по света. Брат ми би оценил наглостта на целия замисъл.
Улични лампи обливаха в жълта светлина пътя им между два реда масивни мраморни блокове. Самата алея беше застлана с мозаечни плочки, подредени във вид на карти, лица на хора, спортни сцени и пророчески лозунги. Докато крачеха нататък, Малоун прочете няколко. Dvce. Вожд. Dvce a noi. Вождът с нас. Molti emici molto onore. Много врагове, много чест. Dvce la nostra giovinezza a voi dedichiamo. Дуче, посвещаваме ти нашата младост.
Наглост беше думата.
— Това място е било наполовина спортно съоръжение, наполовина метафора — каза Гало. — Мусолини се надявал, че спортът като предпоставка за физическо здраве ще осигури място на Италия под слънцето. Преплитането на спортната и военната слава е в основата на фашизма. Брат ми също обича метафорите. Той смята, че ако на всички бъде напомняно за миналото на католицизма, това някак си ще гарантира неговото бъдеще. Подобно на фашистите, брат ми е подготвил на Църквата една смесица от страх и невежество.