— „Съдържанието да се предаде лично на Фон Хомпеш. Това трябва да стане незабавно и с всички евентуални указания. Там, където маслото среща камъка, смъртта е краят на един тъмен затвор. Три ръце полагат, друга защитава. Три разцъфтели рози към редици и колони. HZPDRSQX“
— Какво означава това? — попита Стефани.
— Да се махаме от тук, преди да са ни открили — каза Гало. — Мога да ви обясня част от написаното, докато пътуваме.
Двамата скочиха от фундамента и върнаха инструментите в брезентовата чанта. Гало нави на руло пергамента и листа хартия и ги пъхна обратно в оловния цилиндър. После тръгнаха по обратния път по широката алея към стадиона. Малоун носеше цилиндъра.
— Рицарят, написал този текст, е бил представител на Великия магистър Фердинанд фон Хомпеш за Малта като приор на la nostra ronti maggiore della sacra religione — каза Гало.
— Нашата главна Църква на светата вяра — преведе Малоун.
— Конвенционалната Църква на малтийските рицари — каза Гало. — Катедралата във Валета. Дълго време мислехме, че тайната се намира в нея, просто заради връзката между приора и Фон Хомпеш.
— Но това не е всичко, така ли? — попита Стефани.
— Има още — отвърна Гало.
Той им разказа за мъжа, изтезаван от Наполеон по време на нашествието в Малта. Чиито китки били приковани с пирони за масата и въпреки това мълчал докрай пред френските нашественици.
— Легендата гласи, че мъртвият е оставил начин да бъде открита Ностра Тринита. Този мъж бил приор на катедралата и член на Тайното братство. След като Наполеон го убил, бил погребан в църковно гробище на източния бряг на Малта. И останал там, необезпокояван от никого, докато гробът му не бил разкопан през хиляда деветстотин и трийсета.
— От Мусолини ли? — предположи Малоун.
— Да. И той очевидно е намерил нещо, което е привлякло вниманието на двама поредни папи. И е било достатъчно, за да ги държи далече от политиката. Винаги сме си мислили, че от този гроб е излязло нещо твърде съществено.
— Дали това е посланието, което току-що прочетохме? — попита Стефани.
— Трябва да е то. А има и още нещо. — Гало се спря и остави тежката брезентова чанта на земята. — Мусолини е убил трима от нашите братя, за да се сдобие с това, което прочетохме. Тези мъже, както и онзи отдавна загинал приор на катедралата са изпълнили дадената клетва за вярност. Ние винаги сме вярвали, а сега вече знаем със сигурност, че Мусолини не е открил нищо. Държал е Ватикана с лъжа. Доста добре скалъпена, наистина, но лъжа.
— Откъде сте толкова сигурен?
— Много просто — намеси се Малоун. — Ако наистина беше открил заветния документ, сега той щеше да се намира в цилиндъра вместо някакви заплетени указания как може да бъде открит.
— Да. Освен това по всичко личи, че е променил оригиналното послание, защото в Малта през осемнайсети век не е имало пишещи машини. Оригиналът със сигурност е писан на ръка. Да се надяваме, че е преписан правилно. Сега е наша задача да открием онова, което той не е успял, и да го предадем на Ордена за съхранение.
Малоун долови болката в гласа му. Нямаше съмнение, че членуването в което и да било оцеляло през вековете тайно братство изискваше здрава мъжка дружба. Но една общност с ясно изразена религиозна окраска и исторически цели придобиваше напълно различни измерения. Бяха изминали над осемдесет години от смъртта на онези трима рицари, а раната в душата на Полукс Гало беше още прясна.
— Трябва да отидем до Малта — каза Гало.
— Защо смятате така? — попита Малоун.
— Закодирано е в думите, които току-що прочетох. Там, където маслото среща камъка. Онова, което търсим, е там.
Рицарят бе наблюдавал случилото при обелиска с вълнение, но и с тревога. Оказа се, че Codex Fori Mussolini действително се намира точно на мястото, посочено във вестникарските статии от 30-те години. Нещата се развиваха отлично.
За него беше детска игра да овладее ситуацията и да се справи с американците още тук, както бе направил и в онази вила на езерото Комо. Разполагаше с необходимите ресурси. Достатъчен беше един жест с ръка, за да ги задейства. Но това не му се струваше разумен ход. Поне засега.
Никога нищо не е постигано с припряност. Прибързаното мислене почти винаги води до незадоволителни резултати. Той бе стигнал до тук с мъдри решения и хитри ходове, предприети в подходящия момент. Нямаше смисъл сега да прави изключение. Генералният му план съдържаше много променливи. Трябваше да се стиковат много неща в точно зададен момент. Първоначално начертаният път към успеха сега му се виждаше безнадеждно остарял. Твърде много нови и непредвидими играчи се бяха появили на терена. Което изглеждаше тревожно, но същевременно преливаше от нови възможности.