Люк се приближаваше до часовникарската работилница. Двамата с Лора бяха прекосили улицата и се бяха насочили към мястото иззад няколкото разпръснати къщи в пространството между улицата и залива. За целта бяха прескочили тук-там по някоя ограда, но не бяха срещнали по-сериозна пречка от няколко кучета. Ако си беше у дома в Тенеси, местните любопитни четириноги щяха вече да са го издали с лая си.
Зад работилницата нямаше полицейска охрана. Той огледа сградата и забеляза напуканите камъни, излющената боя на прозорците и пълзящите растения, покриващи цяла стена. Нямаше задна врата, но единият прозорец зееше отворен, а желязната му решетка я нямаше. Те се прехвърлиха бързо през перваза и се озоваха в нещо като склад. Право насреща имаше врата, очевидно водеща към магазина отпред. През излинялата завеса се виждаха запалени лампи. Люк направи знак за тишина и двамата пристъпиха към преградата. Той надникна през рамката на вратата и видя, че магазинът е празен, но всички прозорци са избити, а по пода се виждаха кървави петна. Отвън, край обгорелите останки от колата, бяха застанали четирима полицаи.
— Имаме убит — каза Лора.
— Да не говорим за един добре препечен автомобил.
Не се виждаше труп. Дали вече не го бяха изнесли? Дали беше Гало?
— Предполагам, знаеш къде е моргата — продължи той.
Тя кимна. Установяването на контакт с местните власти щеше да е проблем, особено след онова, което се бе случило по-рано, когато на сцената се бе появил Спаня.
— Знаеш какво трябва да направим — каза Люк.
Тя кимна в знак на съгласие. Те се върнаха при задния прозорец и излязоха навън във влажната нощ. Преди да бяха успели да се обърнат и да тръгнат обратно към колата, откъм морето се чу шум на мотор, който се засилваше. Люк се взря в един пристан, вдаден навътре в залива и осветен от лампа. От мрака изплува една от ярко боядисаните местни лодки и спря до пристана.
— Виждаш ли това? — попита той Лора, като сочеше с пръст.
Кастор Гало.
Люк поклати глава.
— Най-после малко късмет.
38
Малоун вече дремеше, когато служебният самолет на Министерството на правосъдието се издигна във въздуха от римското летище „Фиумичино — Леонардо да Винчи“. Той, Стефани и Полукс Гало бяха взели хеликоптера за краткото разстояние от обелиска до летището и бяха заварили самолета да ги очаква — същият, който бе докарал Стефани. Само двамата с Гало обаче щяха да извършат деветдесетминутния полет на юг до Малта. Стефани взе хеликоптера обратно за Рим, до Палацо ди Малта, където само преди няколко часа се бе озовал Малоун.
Докато пътуваха към летището, тя получи обаждане по телефона и каза, че определени проблеми изискват непосредственото й внимание. Не даде подробности, а и той не й поиска. Познаваха се добре. Джеймс Грант бе изпаднал от радара, което беше смущаващо. В Лондон нямаха представа къде се намира, а номерът, който имаше Малоун, се включваше директно на гласова поща. Стефани го увери, че ще наблюдава ситуацията от американското посолство, и поиска да я държат в течение за случващото се, след като кацнат.
Самият Гало бе странно мълчалив. Седеше със затворени очи на мястото си, вероятно опитвайки се да подремне. Но Малоун нямаше нищо против. Трябваше му време, за да мисли.
Там, където маслото среща камъка, смъртта е краят на един тъмен затвор. Три ръце полагат, друга защитава. Три разцъфтели рози към редици и колони.
Що за смахната комбинация от безсмислици. Думите не бяха подбрани наслуки. Но не означаваха и нищо разбираемо. Пък и тези букви.
HZPDRSQX
— Какво искахте да кажете с това, че посланието сочи Малта? Там, където маслото среща камъка. Вие очевидно знаехте точното значение.
Гало се надигна на седалката; изглеждаше раздразнен.
— В първата част просто се иска посланието да бъде доставено на Фон Хомпеш. Очевидно приорът на катедралата го е съставил за своя Велик магистър. Като това е станало, преди да бъде пленен от Наполеон. Всички данни сочат, че единствено приорът е бил замесен в укриването на реликвата. Няма сведения да е напускал острова през периода от четиресет и осем часа между пристигането на Наполеон и смъртта си. Съмнявам се да е посветил и други, така че каквото и да е укрил, се намира в Малта. Освен това да вземем Матия Прети. Какво знаете за него?