— Никога не съм го чувал.
— Бил е като много други, дошли в Малта през седемнайсети век. Хора, търсили голяма цел, място, където да живеят пълноценно и да се реализират. Бил италиански художник и прекарал в Малта остатъка от живота си, като превърнал катедралата в истинско чудо. Сводестият таван на кораба бил неговият шедьовър. Нужни му били шест години, за да го изрисува. Там били изобразени осемнайсет епизода от живота на свети Йоан Кръстител. Обикновено такива стенописи се изпълнявали с водни бои. Но той нарушил традицията и работил с масло направо върху камъка.
Малоун разбра връзката. Там, където маслото среща камъка.
— Всичко сочи катедралата на Валета.
— Така изглежда и има логика. Французите се появяват без предупреждение. Битката за острова продължава малко повече от ден и завършва с пълна капитулация. За жалост, само нищожна част от съкровищата и архивите са изнесени в безопасност. Повечето са плячкосани от французите и изгубени завинаги, когато корабът, в който били натоварени за съхранение, потънал на път за Египет.
Гало помълча малко, после продължи:
— Това е мрачен период в нашата история. Още преди идването на Наполеон като рицари сме били изгубили чувство за цел и посока. Редиците ни били оредели в резултат от протестантската Реформация. После приходите ни от европейски дарители се свили практически до нула. Самата Малта бил един гол остров, който не произвеждал нищо, годно за износ. За да изкарваме пари, сме се обявили за полицаи на Средиземно море, защитаващи християнското корабоплаване срещу отоманските корсари. Постепенно до такава степен сме се усъвършенствали, че сами сме се превърнали в пирати, нападащи и плячкосващи корабите на мюсюлманите. Така сме натрупали много пари, но както може да се очаква, беззаконието довело до морален упадък, който се просмукал в целия Орден. В един момент сме се поставили над крале и кралици, над закона, и така сме си създали дори повече врагове от преди. Така че никой не се трогнал, когато французите завзели Малта и ни изгонили от там. — Гало помълча, после продължи: — Едва към края на осемнайсети век сме преоткрили първоначалното си предназначение: да помагаме на болните. Слава богу, въпреки изтезанията онзи приор не изменил на дълга си и отказал на Наполеон да му предаде Ностра Тринита. Съкровището ни е останало скрито, а сега знаем със сигурност, че дори Мусолини не е успял да го намери.
Малоун посочи с пръст цилиндъра, поставен върху една от седалките.
— Как можем да сме сигурни, че посланието е същото като на приора? Вие сам казахте, че текстът е написан на машина по заповед на Мусолини.
— Не можем. Но самият факт, че го открихме, съответства на онова, което ви разправих за Мусолини и казаното от него пред нашия Велик магистър на единствената им среща през трийсет и шеста. Той е казал, че е променил спомена, за да го запази. След което го е скрил така, че никой да не го намери. Трябва да приемем, че не е променял нищо. Защо да го прави? Един ден това послание би могло да му послужи.
— Интересно, че самият Мусолини не се е опитал да го открие.
— Не му е било нужно. Достатъчно е било да убеди папата, че знае къде е.
— Но със скриването на това послание той сякаш се е опитвал да предразположи папата.
— Така е. Определено. При цялото си самохвалство Мусолини е изпитвал страх от папите. Политиката му е била да ги ухажва и в известен смисъл е успяла и пред двамата.
— Какво ли е нужно, за да изнудваш един папа?
— Аз самият си задавам от години този въпрос. От частите на Ностра Тринита единствено Константиновият дар би могъл да представлява заплаха. Другите два документа са известни, имат копия във Ватикана. Но Константиновият дар би трябвало да е нещо уникално. Винаги сме смятали, че Мусолини е използвал заплахата с публичното му разкриване с користни цели като инструмент за изнудване. Но дали е така? Никога няма да разберем. Знаем само, че папите не са се противопоставяли открито на фашисткото правителство.
— И все пак Църквата съществува от около две хиляди години. Какво ли би могло толкова дълбоко да я уязви? Би трябвало да е нещо, което да я разтърси до основи. Да подсече краката, на които стои.
— Особено нещо, което е щяло да получи силен обществен отзвук през трийсетте и четиресетте. Нещо взривоопасно, което Църквата не би могла да преживее. Били трудни времена. Светът затъвал в разрушителна война. Основната грижа на хората била да оцелеят. Религията не била важен аспект от живота им. Ние отдавна спекулираме какво ли би могъл да съдържа този документ, но всичко се свежда именно до спекулации.