— Колко време е бил ваше притежание?
— Не се знае нищо повече от това, че е попаднал в ръцете ни някъде през тринайсети век. Но как? Нямаме представа. Подробностите се губят назад във времето. Знаем със сигурност обаче, че е останал при нас до Наполеоновото нашествие.
— И никой не го е чел, така ли? Няма устни предания, свързани с него?
— Нищо не е оцеляло до наши дни. Документът е бил грижливо пазен от Тайното братство. Сега поне имаме някакви улики къде би могъл да се намира.
— Проблемът с членовете му остава обаче — напомни му Малоун.
— Давам си сметка и трябва да бъдем нащрек. Те вероятно също съзнават важността на катедралата. Освен това ще научат, че съм пристигнал в Малта. Не бива да подценяваме обхвата на влиянието им.
— А какво ще правим с брат ви?
Макар Стефани да не бе разкрила почти нищо, преди да отлети за Рим, тя бе споменала, че архиепископ Даниел Спаня е бил убит заедно с още един от хората на Ведомството. Кардинал Гало, първоначално изчезнал, бил открит от Люк, който в общи линии владеел ситуацията на терена.
— Ще говоря с него — каза Гало с глух глас. — Той ни причини твърде много неприятности. Ще мине време, преди да поправим стореното.
Малоун беше единствено дете. Баща му бе починал, когато Котън беше на десет, и той бе свикнал да се осланя на майка си. Добра жена. Все още живееше в Централна Джорджия. Тя също нямаше братя и сестри, така че с него родът Малоун прекъсваше. Поне по кръвна линия. Синът му Гари, също единствено дете, се водеше изцяло негов освен генетично — продукт на кратка афера, която жена му бе имала преди седемнайсет години. Двамата бяха решили да погребат демоните от миналото, но той щеше да излъже, ако кажеше, че перспективата за края на рода Малоун му е безразлична.
— Брат ми и аз сме излезли от една утроба — каза Гало. — Физически сме идентични, макар че аз полагах големи усилия да променя външния си вид, за да не ме свързват с него. Но като мислене сме различни като деня и нощта. Винаги съм се опитвал да водя свой живот, да страня от общественото внимание, да не си навличам неприятности. Да бъда полезен, а не досаден. Както ви казах, не съм молил да ме изберат на този пост. Поех го по необходимост, за да овладея една твърде неприятна ситуация. Когато имаме нов папа, рицарите ще се съберат и ще изберат нов Велик магистър.
— Вас?
— Постът се полага на друг. Бях пределно ясен, когато приех да го заема временно.
— Все още не виждам какво цели брат ви, предизвиквайки хоспиталиерите. Струва ми се, че насила се опитва да си навлече неприятности.
— Той вирее само в конфликтна среда. Издирва Ностра Тринита, защото по някаква причина си е въобразил, че ще го направи папа.
— А така ли е?
— Не виждам как, но той е убеден… брат ми вечно е убеден в нещо.
Гало отново затвори очи и се облегна назад в креслото. През прозорците на самолета се виждаше мрак, а осветлението в салона беше намалено. Монотонното бръмчене на двигателите действаше приспивно и успокояващо.
Щяха да кацнат след повече от час. Малко почивка би им дошла добре. Макар Малоун да предпочиташе отговори.
39
Люк беше застанал на пистата и се взираше в нощното небе. Лора и кардинал Гало бяха влезли в малкото здание на терминала. Тримата бяха изминали с колата краткото разстояние от залива Сейнт Томас до основното летище на Малта. Гало не се бе противил да тръгне с тях и Люк разбра защо, след като чу разказа му за премеждията в морето. Той най-после успя да се свърже със Стефани по телефона и научи за случилото се в Италия. Лора се обади на шефа си и в Синята пещера, която Гало им бе описал, бяха изпратени хора, за да открият група на Чатърджи. А сега самолетът с Котън Малоун и брата близнак на кардинала се готвеше за кацане.
Слава богу поне, че Стефани беше останала в Рим. Точно сега той нямаше никакво желание да се виждат лице в лице. Не се бе справил добре. Бяха го изпратили на разузнавателна мисия, а той я бе превърнал в игра на войници. А сега на всичко отгоре Малоун идваше да разчиства след него. Всъщност Люк го харесваше. Нещо повече: уважаваше го. Но Малоун беше пенсионер, а това беше неговата — на Люк — мисия. Той беше оплескал работата и сега негова бе задачата да я оправи, и то без помощта на някакъв бивш агент от разузнаването и настоящ антиквар.