Но нищо не зависеше от него. Стефани му бе наредила да слуша за всичко Малоун, а обясненията щели да почакат. Чудесно. Нямаше търпение.
Наближаваше два през нощта и главният терминал на международното летище беше тих като гробище. Никакъв рев на двигатели не смущаваше нощната тишина. Той беше застанал до терминала за частните самолети; вдясно от него имаше няколко такива. Един до друг, всеки струващ десетки милиони долари. Откъм север се задаваха примигващи светлинки, които се увеличаваха и слизаха надолу. Поредната скъпа играчка допря пистата и плавно допълзя до другите. Отстрани имаше надпис „Министерство на правосъдието“. Докато двигателите още се въртяха, на отворената вратичка се появиха две мъжки фигури. Първо Малоун, а мъжът след него вероятно беше Полукс Гало. Със същата височина и физика като кардинала, но с различна прическа и брада. Когато се приближиха, Люк видя и приликата в лицата. Малоун се здрависа с него, после го представи на другия:
— Люк е действащ агент от отряд „Магелан“. Той ръководи мисията.
— Не знам такова нещо — възрази Люк.
— А какво ти бях казвал за работата на терен?
Той се усмихна, припомняйки си съвета, който бе получил при първата им съвместна задача. Можеш да правиш всичко, което поискаш, стига да свършиш работата.
— Така че забрави какво ти е казала Стефани — каза Малоун. — Това не е моят филм. Аз съм в поддържаща роля. Къде е кардиналът?
Люк се почувства по-добре след този вот на доверие. Още една причина да харесва Малоун. Беше прям във всичко. Люк посочи с ръка и тримата влязоха в бетонната сграда. Братята се поздравиха с топлината на два алигатора. Без здрависване. Без прегръдка. Дори без усмивка на любезност. Подобна отчужденост беше необяснима за Люк, особено като си помислеше колко близки чувстваше собствените си братя и сестри.
— Е, доволен ли си от себе си? — попита студено Полукс Гало.
— Моментът не е подходящ — отвърна кардиналът.
— За теб моментът никога не е подходящ. Заради твоето безразсъдство умират хора, Кастор.
— Нямам нужда от лекциите ти. Трябва да се върна в Рим.
— Не и преди това да приключи — каза Люк. — Имам информация за всичко случващо се в Италия, както и указания никой от вас да не напуска острова, докато нещата не се успокоят.
Новата, подобрена версия на Люк Даниълс допадаше на Малоун. Корав мъж, уверен, взел нещата в ръце. Нищо общо с наперения войник, който буквално падна от небето в студените води на Йоресунд не толкова отдавна. Сведенията от Стефани, че нещата не се развиват много добре, не значеха нищо. На терен рядко нещо вървеше по план. Изненадващите удари в лице и в гръб бяха сред рисковете на професията. Номерът беше да знаеш как да се изправиш на крака и да продължиш нататък. Някои се научаваха да го правят, други не. За негова радост, Люк беше от първата категория.
Двамата братя Гало бяха олицетворение на контраста. Лицето на Полукс беше мрачно и сериозно като на погребален агент, докато Кастор беше ведър и наперен. Как бе възможно еднояйчни близнаци да са толкова различни! Очевидно средата си бе казала думата.
Лора Прайс стоеше отстрани, необичайно мълчалива, и наблюдаваше с видим интерес конфронтацията. Малоун не знаеше нищо за нея, което я добавяше към категорията на двамата братя. Три неизвестни величини обикновено означаваха неприятности, затова той си отбеляза да бъде нащрек. Беше искрен, когато каза, че този филм не е негов, а на Люк, но бе приел да остане като услуга за Стефани, за да види накъде ще се развият нещата. Беше му трудно да й отказва. Освен това британците му бяха платили пълен хонорар и трябваше да си заработи парите.
— Току-що ми се обадиха хората, които бяха отишли да търсят тялото на Арани Чатърджи — каза Лора. — В пещерата, която ни описа кардиналът. Не намерили труп.
Кардинал Гало изглеждаше в шок.
— Беше мъртъв! Проверих лично. Видях как го застреляха. Сигурна ли сте, че са намерили вярното място? По южния бряг е пълно с пещери.
— Били са на вярното място. Но труп не е имало. А и двамата мъже, които с Люк оставихме вързани в тайната квартира, също са изчезнали.
Малоун се усмихна.
— Тук май изчезват много неща.
— Сега не е моментът да се вайкаме — каза Люк.