По време на това слово под предлог, че разхождам малко Малабар и го успокоявам, преди да го яхна, отдалечавам Фалвиница от Родилното, защото Момо доносничи. Това дори му е любимо занятие. Той повтаря казаното, като го разкрасява или по-скоро, като му влошава смисъла, а през това време черните му блестящи очи дебнат неудоволствието на събеседника му. Аз обаче няма „да умра от главата“: слушам Фалвиница и от време на време казвам: „Хм!“, за да покажа, че я слушам. Не за първи път всяка от двете старици ми говори за кончината на другата. Отначало това ме забавляваше. Сега трябва да кажа, че ме натъжава. Мисля си, че човекът е странно животно, щом може така лесно да желае смъртта на ближния си.
Както се изкачвам от малкия замък при входа към втората крепост, като продължавам да водя за юздите Малабар, заедно с Фалвина от лявата ми страна, която пъхти, за да върви успоредно с мене, виждам, че Миет минава по подвижния мост и се отправя към мен. Четиридесетте метра, които трябва да изминем и двамата, за да се срещнем, съставляват един чудесен миг. Тя е облечена със синя блузка, избеляла, кърпена и измачкана, но чиста и приятно издута, и е с къса синя вълнена пола, също много изкърпена, която стига до коленете й и разкрива голите й крака в черни гумени ботушки. Краката и ръцете са голи, здрави, зачервени. Миет не е зиморничава, защото върху стария ми брич за езда аз съм облякъл пуловер с висока яка и едва започвам да се стоплям. Пищните й коси, страшно подобни на косите на баба й, само че много черни, падат на вълни по раменете й, а очите й — кротки и блестящи от животинска невинност — ме гледат с обич, докато тя доближава и ме целува по двете бузи, като се притиска с цялото си тяло не за нейно удоволствие, а за да ми направи удоволствие на мен. Благодарен съм й за тази щедрост, тъй като знам, както и всеки тук, че Миет е чужда на сладострастието. Сигурен съм, че ако някой отвореше наивното й сърце, вътре щеше да намери известно учудване пред манията у мъжете да се докосват до лица от нейния пол.
Фалвиница се измъква с недодялана дискретност и сега е ред на Малабар да получи ласките на Миет. Забелязвам пътем не без ревност, че тя го целува по устата, което никога не прави с мъжете. След тези нежности Миет се изправя пред мен и мимиките започват. Най-напред ми съобщава, че той (крив поглед, сключени пръсти) и тя (палец на сърцето) са се любили (невъзможен за описване жест). Тя е възмутена от него (гримаса на отвращение), но онова, което още повече я възмущава, е, че той (крив поглед, сключени ръце) й предложил (двете опънати с длани нагоре като поднос) да замине с него (краката сякаш се движат, дясната ръка, стиснала някаква въображаема ръка) за Ла Рок (широко движение с ръка към простора), за да му слугува (движение за чистене и миене). Какво коварство! (Двата юмрука на кръста, смръщени вежди, издадена с отвращение долна устна, краката й като че тъпчат змия.) Тя отказала (не, не — силно клати глава) и го оставила (обръща се наполовина, гърбът издава враждебност, а задникът — гняв). Добре ли е постъпила?
Тъй като стоя мълчаливо, поразен от дързостта на Фюлбер, тя отново подема последната си мимика.
— Да, разбира се, Миет, добре си направила — отговарям й аз, като с лявата ръка я галя по врата под тежките хубави коси, а с дясната отново повеждам станалия нетърпелив Малабар.
Веднага, с устрем, тя ме целува многократно по бузата, където й попадне, както вървим, и дори в един момент си мисля, че ще ме целуне и по устата като Малабар. Но не, ето я че тръгва да помага в Родилното, откъдето виждам, че изскача Фалвина, търколена като топка, разклатушкала като кораб дебелите си бедра по посока към главната кула.
Струва ми се, че Фюлбер е прекалил и че работата взема за него лош обрат. Все пак се освобождавам от тези мисли и се съсредоточавам върху задачата си. Сядам на седлото и подкарвам Малабар в обиколки по двора с различен ход, като употребявам юздата само за скоковете; предпочитам да върви главно в тръс. Шпорите ми са без зъбец, но ги употребявам много умерено и дори когато става вироглав, почти никога не си служа с камшика, който — сигурен съм — не му причинява никаква болка, но на който той видимо гледа като на обида. След половин час съм вече плувнал в пот, толкова много усилия трябва да се вложат, за да изляза наглава с огромното животно.