Връщам на Фюлбер с любезна усмивка затвора на пушката му. Той го поставя на място и прехвърля през рамо оръжието си. Не е загубил нищо от спокойствието и достойнството си. Преди да яхне магарето, съобщава с въздишка, която преценява с тъга степента на човешкото милосърдие, че приема условията срещу отстъпването на кравата на енорията в Ла Рок, въпреки че ги намира за много тежки. Отговарям му, че тези условия не са мои, но че приемам думите му със скептицизъм, който след размисъл не ме учудва, тъй като сам той приема моите условия, без да се допита до енориашите си. Не смея да кажа „граждани“, тъй като той говори за „енория“, не за „община“. Едно е сигурно: той решава сам всичко в Ла Рок и ми приписва същата власт тук.
После Фюлбер ни държи едно кратко слово за очевидно небесния характер на дъжда, който ни е донесъл спасение тогава, когато всички сме чакали смъртна присъда. Говорейки, той прави с двете си протегнати напред ръце, които издига многократно отдолу нагоре, движение, което не особено ми харесваше още у папа Павел VI, но което у Фюлбер ми се струва пълна карикатура. Същевременно той ни наблюдава един подир друг с хубавите си разногледи очи. Забелязал е всичко в поведението ни спрямо него и нищо няма да забрави.
Като свършва словото си и ни подканя да се молим, той ни припомня, че смята да ни изпрати викарий, благославя ни и си тръгва. Зад него Колен затръшва незабавно с трясък тежката, обкована с желязо врата. Цъкам с език, но нищо не казвам. Впрочем нямам време да говоря, старата Мену надава вой на безпокойство:
— Къде е Момо?
— Хайде, не се е изгубил — казва Пейсу. — Къде искаш да бъде?
— Току-що го видях — казвам аз, — говореше с Миет при Родилното.
Старата Мену е вече в Родилното и вика: „Момо! Момо!“ Но Родилното е празно.
— А, сега си спомням — казва Колен. — Твоят Момо отиде преди малко тичешком към подвижния мост. С Миет. Държаха се за ръка. Като две деца.
— Ах, боже мой! — вика Мену.
Тя се завтичва и ние я следваме полуразсмени, полузаинтригувани. И понеже все пак много обичаме Момо, разделяме се, за да претърсим замъка — кой в избата, кой в склада, кой в приземния етаж на жилището. Изведнаж се сещам за намеренията на Миет и извиквам:
— Ела, Мену! Ще ти кажа къде е синът ти!
Помъквам я към главната кула. Всички вървят подире ни; на първия етаж пресичам просторната площадка и се спирам пред вратата на банята, която се опитвам да отворя, но тя е заключена. Удрям с юмруци по тежкото дървено пано.
— Момо, тук ли си?
— Асталайтесе, таолтаисеме! (Разкарайте се, дявол да ви вземе!) — вика гласът на Момо.
— Той е с Миет — казвам аз. — Няма да излезе скоро.
— Ама какво му прави тя? Какво? — вика измъчено старата Мену.
— Във всеки случай нищо лошо — отговаря й Пейсу.
И той се засмива гръмко, като пляска по гърба на Жаке и по собствените си бедра. И всички следват примера му. Чудно. Спрямо Момо те не са никак ревниви. Момо е от хората в Малвил, да не смесваме нещата. Той е част от Малвил. Дори и да е малко недоразвит, той е един: от нас. Не може да става сравнение.
— Къпе го — казвам аз. — Тя ми каза, че ще го изкъпе.
— Би трябвало да ме предупреди — отговаря Мену укоризнено. — Щях по-добре да го надзиравам.
Развикваме се. Все пак да не вземе да попречи на Миет да го изкъпе! Че той вони като пръч, Момо! Всички ще спечелим, ако Миет го направи чист. Без да се броят рисковете за болест! И въшките!
— Момо никога не е имал въшки — възразява старата Мену, засегната — лъже, без да убеди никого. Тя стои там, пред вратата, мършава и бледа и се мотае като квачка, изгубила пиленцето си. Не смее да извика пред нас Момо, нито да тропа по вратата. Впрочем твърде добре знае той какво ще й отговори.
— Тия чужденци — продължава яростно тя. — Хубаво си помислих аз още от първия ден, че нищо добро не можем да очакваме от тях. Диваците все пак не можеш да ги сложиш под един покрив с християните.
Примирена, Фалвиница вече си подава гърба. На нея ще се стовари всичко. Сигурна е. Жаке е младеж, на него Мену не му казва нищо. Миет е с голяма закрила, но, виж, горката Фалвина…
— Чужденци ли? — казвам аз строго. — От къде на къде? Че Фалвиница ти е братовчедка!