— Значи, „да“? — пита той с тревога. — Ще я вземем ли?
Този път го гледам много сериозно.
— Ще ми обещаеш нещо, Тома. Да не поемаш никаква инициатива в тази работа.
Той се колебае, но нещо в тона и в очите ми навярно го кара да размисли, защото казва:
— Обещавам.
Обръщам се, разкарвам Краа, който ми се струва, че премного тежи на рамото ми и тръгвам нагоре по главната улица. В дъното голямата зелена врата се отваря и разговорите изведнаж секват.
Пръв излиза Арман със затворено и злобно лице. След него върви един много апетитен тип, когото не познавам, но за когото според описанието на Марсел се сещам, че ще е Газел. Накрая се появява Фюлбер.
Отличен актьор. Той не се задоволява да излезе. Той се явява. Като оставя на Газел грижата да затвори вратата след него, Фюлбер застава неподвижно, след което оглежда с бащински поглед тълпата. Облечен е в същия антрацитов костюм, с ризата, която му „отстъпих“, и плетената сива връзка, а на гърдите си има голям кръст, чийто крайчец е хванал между палеца и показалеца на лявата ръка, сякаш за да черпи от него вдъхновение. Слънцето хвърля блясък на шлемовидните му черни коси и очертава аскетичната маска на лицето му, където светят красиви кривогледи очи. Фюлбер не си пъчи гърдите. Обратно, държи тялото си малко назад от главата, като че ли за да покаже колко малко държи на него. Приковал очи на ларокците, той изглежда добродушен, търпелив, готов за мъченичество.
Щом вижда, че вървя нагоре към него през малката група хора, той излиза от неподвижността си и тръгва към мен, разтворил ръце и пръсти, по братски радостен.
— Добре дошъл в Ла Рок, Еманюел — казва той с красивия си плътен глас, улавя дясната ми ръка в своята десница и слага отгоре и лявата, сякаш иска да затвори някакво съкровище. — Каква радост, че те виждам! Разбира се, няма никакъв проблем — продължава той, като освобождава със съжаление пръстите ми. — Понеже Колен не е от Ла Рок, естествено, че и разпоредбите не се отнасят за него. Така че той може да си отнесе магазина.
Това той казва много бързо и небрежно, като че ли въпросът никога не е бил поставян.
— Ето я, значи, кравата — продължава Фюлбер възхитено и вдига ръце, сякаш за благословия. — Не е ли чудо, че добрият господ е създал животно, което от сено и слама да прави мляко? Как се казва тя?
— Чернуша.
— Чернушата ще ни даде обаче бяло мляко — продължава той с лек смях на духовник, на който откликват само Фабрьолатр и Газел. — Но аз виждам и твоите приятели, Еманюел. Добър ден, Колен. Добър ден, Тома. Добър ден, Жаке — казва той с доброта, но без да се приближи до тях, нито да стисне ръката им, като по този начин показва, че поставя някакво разстояние между стопанина и другарите му. Спрямо Миет и Фалвиница се задоволява с кимане на глава. — Знам също, че си ни донесъл хубави подаръци, Еманюел — обръща се към мене с овлажнели от доброта черни очи. — Хляб, месо, масло!
При всяко възклицание и двете му ръце се издигат едновременно във въздуха.
— Двата месени хляба и маслото са подаръци — отговарям аз с ясен глас. — Но не и месото. Ела да видиш, Фюлбер.
Тръгвам пред него към магазинчето на месаря.
— Както сам виждаш, не е малко. Половината е от едно теле. Казах на Лануай да не чака за разсичането му, понеже денят, изглежда, ще е горещ, а няма вече хладилници.
Продължавам:
— Колкото до хляба и маслото, пак повтарям, това са подаръци. Но не и месото. За месото Малвил очаква от Ла Рок захар и сапун.
Три неща най-малко не се харесват на Фюлбер в това слово: наричам го Фюлбер в неговите владения. Разсичането на телето е вече непоправимо. И искам от него бакалски стоки. Но той не издава с нищо недоволството си. Възхищава се сладостно от телето.
— Това е първото прясно месо, което ще ядем след бомбата — казва той с хубавия си глас на баритон, като оглежда с тъжния си поглед мен, другарите ми и все така смълчаните ларокци. — Радвам се заради всички тук. Колкото до мене, както знаеш, Еманюел, аз съм с много малко нужди. Не се съмняваш, че човек в моето състояние, с единия крак в гроба, не може да изяде много нещо. Но от друга страна, докато съм жив се считам отговорен за нищожните резерви в Ла Рок и ти ще ме извиниш, че и към теб ще проявя пестеливост.
— Подаръците са си подаръци — отговарям аз хладно. — Но трампата си е трампа. Ако и за в бъдеще ще има размяна между Малвил и Ла Рок, изплащането не трябва да бъде недостойно. Струва ми се, че не е прекалено да искам десет кила захар и петнадесет пакета прах за пране срещу половината теле.
— Ще видим, Еманюел — казва Фюлбер кротко. — Не зная колко захар ни е останало (виждам го как стрелва с поглед Газел, който се готви да отговори), но ще направим и невъзможното, за да те задоволим, най-малкото да те задоволим поне приблизително. Ти вече си разбрал, че ние тук живеем в пълна нищета. Нищо общо, разбира се, с изобилието, което цари в Малвил. (Тук той поглежда енориашите си съучастнически.) Трябва да ни извиниш, Еманюел, ние не можем дори да ви поканим на обяд.