— При всички случаи смятах да замина, щом получа конете, пушките и бакалията — отговарям аз. Е, не съвсем. Преди да замина, ще трябва все пак малко да поупражня кобилите.
Въвеждам го в течение на проекта ми за полянката.
— Чудесно! — възкликва Фюлбер, съблазнен веднага от мисълта да играе ролята на добрия принц, без това да му струва нещо. — За жалост имаме много малко развлечения в енорията. Номерът ти ще е добре дошъл, Еманюел, особено щом не е прекалено опасен за тебе. Добре тогава, да вървим — казва той с щедро движение на двете си ръце, за да привлече към себе си паството си. — Да не губим време, понеже бързаш. Но не виждам Кати — продължава той, докато по един негов знак Газел и Арман отварят широко двете крила на портата, а ларокци пристъпват по алеята на замъка малко по-оживени, но без да повишават гласа си.
— Евелин има криза и Кати се грижи за нея — казвам аз, — току-що чух някой да казва.
И за да му попреча да се спре, пристъпвам по алеята с бързи крачки.
Искам да запазя конете за най-накрая, затова моля Фюлбер да ми предаде пушките, патроните и бакалията. Фюлбер ме оставя на грижите на своя викарий, като преди това му предава връзката с ключове и му казва тихо няколко думи. Жаке и Колен вървят подир мене с два големи чувала.
Не знам дали при прочутата двойка американски комици Лаурел е дебелият, а Харди — дребният, но Газел ми напомня по-слабия. Той има като него дълъг врат, слабо лице, заострена брадичка, изпъкнали очи, глуповато изражение. Обаче за разлика от двойника си посивелите му коси не са щръкнали, а много добре вчесани, с букли, навити на маша, както на сестрите ми. Раменете му са тесни, кръстът — тънък, бедрата широки и е загънат със съвършено чиста бяла престилка на санитар, която е пристегнал не на височината на пъпа, както би направил всеки мъж, а много по-високо. Гласът му не е нито мъжки, нито женски, а среден.
Вървя до него по мраморните плочи на един безкраен коридор в замъка.
— Газел — казвам му, — доколкото разбрах, Фюлбер има намерение да те ръкоположи свещеник.
— Не, не точно така — отговаря Газел с особения си глас. — Господин свещеникът възнамерява да ме представи за избор от вярващите в Ла Рок.
— И да те изпрати в Малвил?
— Ако ме искате — отговаря Газел със смирение, което — твърде любопитно! — не прозвучава никак фалшиво.
— Ние нямаме нищо против тебе, Газел. От друга страна, предполагам, че ще ти бъде мъчно да напуснеш замъка на Ла Рок и къщичката си в града.
— Да — отговаря Газел с учудваща искреност. — Най-вече къщичката.
— Добре — продължавам аз, — няма да стане нужда да я напускаш. В неделя вечер бях избран единодушно за абат на Малвил от тамошните вярващи.
Зад себе си чувам късо изсмиване и предполагам, че това е Колен, но не се обръщам. Газел обаче се спира и ме гледа с изпъкналите си очи. Те изглеждат вечно учудени поради изпъкналостта, както и поради необичайното разстояние, което разделя веждите от клепачите. Това негово устройство му придава глупашки израз, израз, който е измамен, защото той не е глупав. Също така забелязвам отстрана на дългата му шия някакво подуване. Мисля, че това е начало на струма и съм изненадан, защото обикновено старите жени в нашия край страдат от това заболяване. Във всеки случай, изглежда, че нито една от жлезите на горкото момче не функционира нормално.
— Казахте ли на господин свещеника? — пита Газел с тъничкия си глас.
— Не съм имал още случай.
— Защото на господин свещеника ще му стане много неприятно — казва Газел и пак тръгва до мен по коридора.
Това, предполагам, ще рече, че на него никак не му е неприятно. Перспективата да напусне Ла Рок и да не може всяка сутрин да търка един и без това чист дом, изглежда, му се е виждала ужасна. Всъщност Газел не е неприятен. Кротък маниак, който боготвори своя свещеник, мечтае да влезе в рая непорочен с хубавите си букли, бялата си неопетнена престилка, добре излъсканата си душичка и стигнал един път там, да се приюти веднага в скута на Дева Мария. Безобиден. А може би не. Не съвсем безобиден, тъй като е приел да има господар като Фюлбер и си затваря очите пред неправдата.
Вратата на избата е двойно заключена и Газел изтегля резето. Там Фюлбер е струпал съкровищата, измъкнати от Ла Рок по пътя на убеждението. Избата е разделена на две. Там, където се намираме, са несъестните продукти. В друга част, разделена от първата с врата с огромен катинар — бакалията, колбасите, виното. Там Газел не ме оставя да вляза. Онова, което виждам, е от двата кратки погледа при влизането и излизането му.