Извърших само две падания и тъй като второто не беше от най-нежните, реших, че съм оставил достатъчно време на Кати и достатъчно съм развличал ларокците. Слязох от кобилата и не без лукавство, нито без известно предизвикателство подадох юздите на Арман, който от честолюбие ги пое. Тъй като вече държеше Моргана и двете му ръце се оказаха заети.
То бе някакъв делириум. Ръкоплясканията надминаха по сила — бих казал дори по преднамерена буйност — аплодисментите, които бяха поздравили първия ми номер. И отчасти защото виждаха, че Арман временно е неутрализиран, отчасти защото спортният ентусиазъм бе за тях удобно алиби, жителите на Ла Рок се втурнаха надолу по стълбата, нахлуха по поляната и ме заобиколиха, като ме поздравяваха. Фюлбер остана сам на терасата, заобиколен от Газел и Фабрьолатр — смешна и изолирана групичка. Наистина, Арман бе на насипа, но той бе извънредно зает с двете животни, пощурели от внезапното движение на тълпата напред, бореше се с тях и бе с гръб към мене. Насърчени от объркаността му, ларокци, незадоволени от аплодисментите, започнаха да скандират името ми, сякаш бях обект на плебисцит. Като се стараеха да не ги види Фюлбер — неподвижен и ням на терасата, но с внимателни и пълни със светкавици очи, — някои дори извикаха преднамерено: „Благодарим за делбата, Еманюел!“ Във въздуха се носеше нещо скрито бунтовно, което ме порази. Помислих да се възползувам от него и да сваля начаса властта на Фюлбер, но Арман беше въоръжен. За ездата бях поверил пушката си на Колен, който бе зает в разговор с Анес Пимон. Тома се бе вглъбил в мислите си. А никъде не виждах Жаке. Мислех също и продължавам да мисля, че тези неща не се импровизират. Освободих се от тълпата и се запътих към Фюлбер.
Тогава той слезе насреща ми по стълбата на терасата, последван от Газел и Фабрьолатр; хлътналите му и властни очи бяха спрени не на мен, а на ларокци, които ме заобикаляха и акламираха една секунда преди това и които сега, с доближаването му, замлъкваха и се отдръпваха. Той ми изказа студено поздравленията си, но без да ме гледа, тъй като очите му бяха презаети да шарят тук-там сред жителите на Ла Рок, за да върнат паството в правия път. Колкото и противен да ми беше, трябва да кажа, че се възхитих от спокойствието и надмощието му. Той ме придружи мълчаливо до вратата на замъка, но не по-надалеч. Човек би рекъл, че му е противно, ако отиде по-нататък, а аз си тръгнах, да се намери сам сред енориашите си.
При сбогуването благостта му бе изчезнала. Не бе много щедър на добри думи и не ме покани пак да му отида на гости. След като и последният ларокец излезе и конете бяха отведени от Колен, зелената врата се затвори зад него, Газел, Фабрьолатр и Арман. От това заключих, че енорийският съвет ще се събере веднага, за да види как по-бързо да овладее паството.
Жаке бе тръгнал преди нас и ни чакаше с каруцата и Малабар вън от градеца, тъй като се бе побоял от възбуждението на жребеца в присъствието на двете кобили всред тълпата по тясната улица. Когато минавахме през южната врата, забелязах на стената на една от двете странични малки кръгли кули пощенска кутия на ПТТ. Тя бе изгубила хубавия си жълт цвят и дори нямаше вече никакъв цвят, тъй като бе олющена и почерняла, а надписът бе изтрит.
— Виждаш ли — каза ми Марсел, който вървеше до мене, — ключът е още там. Бедният раздавач е бил овъглен точно в момента, когато е щял да вади пощата. А металът на кутията сигурно е бил нажежен до червено, но в края на краищата все пак е издържал.
Той завъртя ключа в ключалката. Вратичката се отваряше и затваряше чудесно. Дръпнах Марсел насреща и го поведох по пътя за Малжак.
— Извади ключа и го пази. Ако има нещо да ти съобщавам, ще накарам да го пуснат в тази кутия.
Той кимва и аз поглеждам приятелски черните му умни очи, тръпнещата брадавица на върха на носа му и огромните му рамене, напълно безсилни да го закрилят от тъгата, която виждам, че се промъква в него. Говоря му още няколко минути. Зная колко сам ще се почувствува в къщи без Кати, без Евелин, с не твърде привлекателната перспектива да се справи през следващите дни с неприязънта на Фюлбер и с намалените дажби. Не успявам обаче да се съсредоточа напълно. Твърде много мисля за Малвил и бързам да си отида. Без стените на Малвил около мен се чувствувам уязвим като рак-пустинник без черупката си.