— Ерве!
— Аз съм.
— Кой е с тебе?
— Морис.
— Добре. Слушайте ме. Ще отворя вратичката. Най-напред ще ми подадете пушките си. После Ерве ще мине сам. Повтарям: сам. Морис ще почака.
— Съгласни сме — отговаря Ерве.
Отключвам, повдигам вратичката и я закачам. Появяват се двете пушки. Казвам кратко:
— По-надалече пушките. Дулото напред. Бутнете ги навътре!
Те се подчиняват и аз спускам вратцата. Отварям затворите един подир друг. И цевта и пълнителят са празни. Подпирам двете оръжия изправени до стената и вземам в ръка „Спрингфилда“, който досега носех през рамо.
Като свършвам това, пускам Ерве да влезе, затварям вратичката, завеждам Ерве до вратата на входната крепост и чак когато тя се затваря след него, се връщам да взема другаря му.
Преди тази сутрин не си бях давал точна сметка как ще използуваме зоната на предните постове за отбрана. Всъщност тя ще има функциите на шлюзове. Дава ни възможност, след като сме обезоръжили посетителите, да ги пускаме един по един. Като влизам във входната крепост, вземам листчето, на което снощи бях написал реда на смените, и преди да съм разпитал отново Ерве, написвам с молив на гърба новото си нареждане.
Докато пиша, пристигат старата Мену, Фалвина и Евелин. Мену се залавя веднага да пали огъня, като нарежда сухо на втората, на която много й се иска да се позабави, да върви да издои кравите. А Евелин се лепва до мен и понеже не я гоня, хваща лявата ми ръка и обвива с нея кръста си, като стиска здраво с палец пръстите ми. Стои спокойно и неподвижно, гледа ме, като пиша, боязлива да не би, ако бъде по-настойчива, да си оттегля благоволението. Когато се колебая за някоя дума и вдигам очи от листа, виждам, че посетителите разглеждат с интерес Миет и Кати. Интересът е взаимен, уверявам се от един поглед, хвърлен на Кати. Тя стои права, много войнствена, опряна с лявата си ръка на дулото на пушката си, а десният й палец е в патрондаша. Поклаща се леко, загледана без всякакъв срам в Ерве.
Ние съвсем не сме всички, Пейсу и Колен са още на стража в бункера при Седемте хълма, а Жаке е на крепостните стени. Тома — забелязвам това — не поглежда към Кати и е седнал на другия край на масата. Застанал прав зад мен, Мейсоние чете през рамото ми какво пиша. Така той подчертава пред всички, че не току-така е мой заместник.
Щом свършвам с „писанията си“, Мену загасва лампата, а аз разпитвам Ерве.
Той ми съобщава любопитни неща. Вчера вечер за разузнаването на Малвил Бебел не е бил сам. Един от „старите“ го е придружавал. Двамата тръгнали от Ла Рок с велосипеди. Но Бебел скрил неговия велосипед на двеста метра от Малвил и заповядал на „стария“ да не се намесва под никакъв предлог. „Старият“ се скрил, чул изстрела, видял как Бебел пада и се върнал в Ла Рок. Вилмен веднага заявил, че Малвил му бил убил двама „бойци“ и че той „щял да му даде да разбере“. Но преди това, за да си „осигури тила“ и може би за да не бъде само със загуби, наредил нощна експедиция към Курсьожак: шестима мъже под командата на братя Ферак. За нещастие същата сутрин призори „старият“, който ходил на разузнаване с Морис в Курсьожак, бил откраднал две кокошки. Хората от Курсьожак стояли на пост и щом командата се появила, открили огън и убили Даниел Ферак. Побеснял от ярост, Жан Ферак заповядал да се нападне селото и избил всички.
— Какво значи „всички“?
— Двамата мъже, двама старци — мъж и жена, една жена и бебето й.
Мълчим. Гледаме се.
След малко питам:
— А Вилмен какво каза за този подвиг?
— „Извършеното е правилно. Убиват ни един боец. Ти унищожаваш селото.“
Ново мълчание. Подканвам Ерве да продължи. Той се изкашля, гласът му става по-твърд.
— След Курсьожак Вилмен искаше веднага да се насочи към Малвил. Но „старите“ не бяха съгласни. Нито пък Жан Ферак: „Не можем да се втурнем така срещу Малвил, трябва по-напред да разузнаем.“
— Жан Ферак ли каза това?
— Да.
Възмущението прелива у мен. „Да разрушиш едно село“, е да, лесно е. Но Малвил не е същото. Малвил кара тия господа да поразмислят. Доказателството: когато Вилмен иска отново доброволци, от „старите“ не се обажда никой. И за Ерве и Морис не е трудно да бъдат избрани.
— Какво каза Вилмен?
— „Ако тия двама глупаци успеят, ще преминат към «старите». Ако ги убият, нападаме, ясно ли е?“