Най-после намирам тази ценна реликва. Няма нищо тайнствено, била, където съм я сложил, в горния джоб на ризата ми. Давам три къси изсвирвания, които с повторение през няколко секунди успяват да накарат нашите пушки да замлъкнат.
Обаче моята свирка навярно е събудила някакъв отклик във военната природа на Вилмен, защото от крепостта, където съм се свил, го чувам как крещи на хората си: „Срещу кого стреляте, мухльовци такива?“
С това след бурята настъпва тишина. Да се каже мъртва тишина, би било прекалено, защото никой не е засегнат. Първата фаза на битката завършва с фарс и неподвижност. Не изпитваме потребност да излезем от Малвил, за да търсим врага, а и той няма никакво желание да тръгне срещу куршумите ни, като се покаже в отвор с диаметър метър и половина.
Онова, което следва, не съм го видял, нашата външна бойна група ми го разказа.
Ерве и Морис са отчаяни. Погрешно е избрано мястото за прикритието им. Защото от него се виждат добре хората, движещи се по пътя за Малвил, но ако са прави. Ако са залегнали — а точно такъв е случаят, — те изчезват. Покритата с трева страна на пътя ги скрива напълно. Така че Ерве и Морис не могат да стрелят. Освен това, дори и да предположим, че някой от противниковата страна се изправи, те не знаят дали трябва да стрелят, защото пушката на Колен мълчи.
Колен обаче е разположен отлично. Обърнат е към Малвил, вижда пътя, който се изкачва пред него чак до дървената ограда. Той различава съвсем ясно нападателите, залегнали по корем покрай стената. И когато след моето изсвирване Вилмен се повдига на лакът, за да изкрещи: „Срещу кого стреляте, мухльовци такива?“, Колен го познава според направеното от Ерве описание по русата му бръсната глава.
Прочее Колен решава да убие Вилмен. Сама по себе си идеята не е лоша. Но когато ни разказва със закачливата си усмивка как я е изпълнил, ние всички изпадаме в ужас.
Наистина не може и дума да става Колен да използува пушката си. За да произведе оня „ефект на ужас“ без шум и без дим, който така му е легнал на сърцето, той решава да действува с лъка си.
Колен е дребен, мястото за стрелба е тясно, лъкът е голям. Той вижда, че няма да успее да го опъне в тази „миша дупка“. Това да е пречката! Излиза от дупката си (като оставя вътре пушката). Покатерва се с лъка в ръка и достига три метра по-нататък един голям почернял кестенов дънер, зад който се изправя за по-голямо удобство! Съвсем прав! И спокойно се цели в гърба на Вилмен.
За нещастие Вилмен се обръща, за да даде някаква заповед, и стрелата, която за малко не го уцелва, се забива в гърба на човека до него, който навярно е обслугата на бомбохвъргачката, защото Колен вижда как от ръцете му падат два-три малки снаряда, които, преди да спрат, се изтърколват няколко метра по склона на пътя. Раненият надава страшен вик, изправя се в цял ръст (в този момент го виждат и онези от бункера) и се изтърколва зигзагообразно по шосето, като се гърчи, за да измъкне стрелата от гърба си. След няколко метра пада по корем, мъчи се с вкопчани в пръстта ръце.
„Ефектът на ужас“ сигурно е постигнат, но не е решаващ. Вилмен е имал време да види откъде е дошъл ударът. Той извиква някаква заповед. Дванадесет пушки, включително и неговата, стрелят едновременно към кестеновия дънер, зад който Колен е залегнал на земята, без да е в състояние да отговори, тъй като пушката му е на три метра от него, а лъкът му е неизползваем, понеже не може да го опъне в легнало положение.
От крепостта чувам силната престрелка, но без нищо да видя, нито дори да мога да кажа кой срещу кого стреля, защото външната ни бойна група разполага със същото оръжие, както и противникът. Смъртно съм разтревожен, тъй като борбата между трите пушки на нашите приятели и дванадесетте пушки на Вилмен ми се вижда неравна. Благодарение на численото си превъзходство Вилмен може да маневрира и да заобиколи нашите. А ние, ние нищо не можем да направим, за да им помогнем, освен да излезем от Малвил, което би било лудост!
От бункера продължават да не различават врага. Тъй като не са видели и Колен да излиза от окопа си, те се запитват защо Вилмен връхлита към гъсталака и не разбират пък и защо пушката на Колен мълчи, тъй като знаят — най-малкото Ерве го знае — понеже е копал заедно с Жаке, — че от окопчето прекрасно се вижда пътят към. Малвил.