Като свършват, отново изсвирвам три пъти. Плъзвам се по склона и се свличам на шосето, последван от Морис. Колен прави същото, а четиридесет метра по надолу — Ерве и Мейсоние.
Казвам отсечено: „Ръцете на тила!“ Пленниците се подчиняват. Виждам как Мейсоние се уверява старателно, че и петимата наистина са мъртви. Благодарен съм му. Не бих желал да се нагърбя с такава задача. Никой нищо не казва. Макар че съм потънал в пот, краката ми са студени и изтръпнали. Правя няколко крачки по шосето. Не отивам много надалеч. Навсякъде кръв. Гледам тази кръв, вдишвам блудкавата й и същевременно силна миризма. Червеният й цвят ми се струва твърде ярък на синкавата сивота на пътя. Знам обаче, че няма да мине много и той ще потъмнее и почернее. Необяснима човешка раса! Тази ценна кръв, която в света преди деляха на групи, която събираха и складираха, а в същото време другаде разливаха обилно по земята. Гледам тия мъртви младежи. В локвите, където лежат — нито една муха, нито мухичка дори. Хубава червена кръв, разлята по земята, никому ненужна, дори и на насекомите.
— Господин абат — казва изведнаж мършавият пленник.
— Остави това „господин абат“.
— Мога ли да си пусна ръцете? Ще извинявате, но ще повръщам.
— Върви, момчето ми.
Той отива към долната страна на пътя, строполява се на колене, опрял две ръце на земята. Виждам как гърбът му се тресе от напъните, а и аз сам усещам, че ми се гади. Но се съвземам.
— Ерве, прибери велосипеда и бомбохвъргачката. И провери дали Ферак е мъртъв.
Обръщам се към пленниците, казвам им да си свалят ръцете и ги накарвам да седнат. И те чувствуват нужда да седнат. Дребният и плешивият с шкембето е Бюрг, готвачът. Много живи черни очи, хитро изражение. Отпуснатият, чиито нерви не издържаха, е Жане. И двамата ме разглеждат със суеверно страхопочитание.
Научавам много неща. Арман починал вчера сутринта от нараняването с ножа. Щом се настанил в замъка, Вилмен разкарал Жозефа: не искал да бъде обслужван от жена! Бюрг готвел, а Жане прислужвал на масата. След пристигането на Вилмен Газел също напуснал замъка, но по свое желание. Бил възмутен от убийството на Лануай.
Не вярвам на ушите си. Накарвам ги да повторят разказа си. Браво на оня безполов палячо! Кой би могъл да предположи, че ще прояви толкова смелост!
— Не беше само месарят — продължава Бюрг. — И Газел също не одобряваше „излишествата“.
— Излишествата?
— Ами, изнасилванията — казва Бюрг. — Така ги наричаше.
Ерве се връща с велосипеда, на който е прикачена бомбохвъргачката. Над черната брадичка бузите му са бледи, лицето — изморено. Той подпира велосипеда до стръмнината, освобождава се от едната пушка и се доближава.
— Ферак не е умрял — казва той с безизразен глас. — Много се мъчи. Поиска ми вода.
— И?
— Какво да направя?
Гледам го.
— Много просто. Вземаш колата, отиваш до Малжак да телефонираш, искаш клиниката и молиш за бърза помощ. В неделя ще отидем да му занесем портокали.
Странно нещо, макар че съм разярен, докато произнасям тези думи от някогашния свят, в мен нахлува тъга.
Ерве навежда глава и с върха на обувката си чопли настилката на пътя.
— Не ми много харесва това — измърморва той заглушено.
Морис се приближава.
— Аз мога да отида — казва той и ме гледа, а очите му светят. Виж, той нищо не е забравил. Нито другаря си Рене, нито Курсьожак.
— Отивам — казва Ерве, като че се събужда от сън.
Той смъква от рамото си ремъка на пушката и се отдалечава с все по-твърди крачки. Много добре знам какво е станало: Ферак му е поискал да пие. В този момент се е проявил особеният рефлекс на човека-животно. Ферак става табу.
Обръщам се към пленниците.
— Да продължим. Арман е мъртъв, Жозефа е изгонена, Газел си отишъл. Тогава кой остава в замъка?
— Ами Фюлбер — казва Бюрг.
— И Фюлбер се хранеше на същата маса с Вилмен?
— Да де.
— Въпреки убийството на Лануай? Въпреки „излишествата“? Ти, Жане, нали си прислужвал на масата…
— Фюлбер — казва Жане — седеше между Вилмен и Бебел и мога да кажа само, че не изоставаше назад нито в пиенето, нито в яденето, нито в шегите.
— Шегуваше се?
— Особено с Вилмен. Тия двамата се бяха сприятелили.
Ето това ми дава една съвсем нова представа за положението. Не само на мене. Виждам как Колен наостря уши, а лицето на Мейсоние става сурово.
— Слушай, Жане, ще ти задам един важен въпрос. Постарай се да кажеш самата истина. Гледай само да не добавяш нищо.