Отначало направихме съвещание в тесен състав тримата — Мейсоние, Жюдит Медар и аз, а после — всеобщо обсъждане, което потвърди решенията, до които бяхме стигнали.
Всъщност въпросът бе изникнал пред Мейсоние и Еманюел в деня, когато освободихме Ла Рок от тиранията на Фюлбер. Освен малката библиотека на Малвил имахме и библиотеката в замъка на Ла Рок, която бе особено добре снабдена с научна литература, тъй като господин Лормио бил завършил политехниката. Тръгвайки от огромното знание, което спеше там — и от нашите съвсем скромни познания, — щяхме ли да се заемем с търсене на средства, които да улеснят живота ни, и на оръжия, които да го защищават? Или, понеже познавахме твърде много опасностите на техниката, поради ужасните изпитания, през които бяхме минали, щяхме веднаж завинаги да поставим извън законите техническия прогрес и машинното производство?
Мисля, че щяхме да се спрем на втората съставка на тази алтернатива, ако можехме да сме сигурни, че други човешки групировки във Франция или другаде нямаше да изберат първата. Защото в такъв случай струваше ни се очевидно, че смазвайки ни с техническото си превъзходство, веднага щяха да предприемат заробването ни.
Ето защо взехме решение в полза на науката, но без никакъв оптимизъм, тъй като всички бяхме напълно уверени, че сама по себе си тя е нещо добро, но че с нея винаги може да се злоупотреби.
На събранието на Ла Рок и Малвил, на което разисквахме въпроса, Фабрьолатр, когото Ла Рок бе назначил за магазинер, привлече вниманието ни върху факта, че мунициите за тридесет и шесткалибровите пушки са на привършване и че тези пушки за нищо няма да ни послужат, когато изстреляме и последния куршум. Тогава Мейсоние забеляза, че може би ще е възможно да се произведе чер барут, защото в околността имаше стара каменовъглена мина, че бихме могли да получим и сяра, защото имаше и серни извори, и че ще е лесно да се събере селитра в нашите изби и по старите стени. Колкото до металите, имахме достатъчно в магазина на Фабрьолатр и в бившия железарски магазин на Колен. Оставаха да се решат проблемите за леярните и за начина на запазване, но те не изглеждаха неразрешими.
В крайна сметка Общото събрание на Ла Рок и Малвил реши на 18 август 1980 година проучванията и опитите на производството на куршуми за тридесет и шесткалиброви пушки да започнат незабавно.
Оттогава измина една година и мога да кажа, че резултатите надминаха до такава степен очакванията ни, че — все в областта на отбраната — ние се залавяме с все по-амбициозни начинания. Така че занапред можем да гледаме на бъдещето с доверие. Ако изобщо думата „доверие“ е най-подходящата.