По идея на Тома подобрихме удобствата на банята, като наслагахме тора от трите кобили по плочите на площадката в подножието на водния резервоар. В кръг под тези плочи минаваше канализацията на студената вода. Тома смяташе, че ферментирайки, торът ще изпусне достатъчно калории, за да затопли водата. Отначало всички бяха скептични, но опитът сполучи. И без да се брои удобството от него в състоянието на първобитност, в което бяхме изпаднали, то бе първото възкачване, първа победа. Малкият Колен се закле, че само да можел да си има магазина в Ла Рок, щял да преинсталира централното отопление на същия принцип.
Пейсу бе много доволен, че е заедно с Мейсоние в една стая, но пък трябваше да проявим дипломатичност, за да убедим Колен да спи съвсем сам в стаята на Биржита. Мисля, че онова, което би искал, е да спи на мястото на Тома в моята стая. Направих се на глух. Другарите ми ме обвиняваха, че много глезя Колен и че всичко му прощавам. Въпреки това не бях сляп за недостатъците му. Бях убеден, че щях да извърша твърде лоша сделка, ако заменя с Колен другар по стая като Тома — така спокоен, така сдържан, толкова дискретен. И после Тома и без това бе твърде изолиран — поради младостта си, поради градския си произход, поради обичайния си начин на мислене, характера си и незнанието на местното наречие. Наложи се да се обърне внимание на старата Мену и на Пейсу да не прекаляват с първия си език — френският идеше у тях на второ място, — защото, ако започнеха по време на ядене някакъв разговор на диалект, малко по малко всички се включваха и след време Тома се чувствуваше чужд на нашия живот.
Трябва да се каже също, че Тома смущаваше другарите ми. У него имаше нещо не само вдървено, но и строго. Обноските му бяха студени. Говореше отривисто и остро. Не беше общителен. Но най-вече, тъй като му липсваше чувство за хумор, усет за смешното, и то до невъобразима степен (той никога не се смееше), невъзмутимата му сериозност — така странна у нас! — можеше да мине за горделивост.
Дори и най-зримите качества на Тома не го правеха ценен. Забелязах, че старата Мену не се възхищава от него (тя, която при това имаше слабост към хубавите мъже, например към раздавача Будно̀). Макар че Тома бе красив, красотата му не бе като в нашия край. Гръцката статуя и съвършеният профил не са наши критерии. Нас малко ни интересува месест ли е носът или дебела брадата, щом зад тях се таи пламъчето на живота. Ние харесваме едри, широкоплещести момци, засмени, шегобийци, издокарани.
И после, Тома бе „нов“. Той не бе от Клуба. Бе извън спомените ни. И тъй като, за да компенсирам изолираността му в Малвил, се занимавах доста с него, ревнуваха го, особено Колен, който го стрелкаше с остроти. Обаче Тома бе съвършено неспособен да върне топката в игра на словесен пинг-понг. Той бе муден и сериозен в мисленето. Не поемаше топката. Мълчанието му се вземаше за презрение и след като го уязвеше със злите си шеги, Колен му се сърдеше. Там също стана нужно да се намеся, да се наложа на Колен и да смажа бурмичките.
Четенето на Библията се водеше от вечер на вечер съвсем не така скучно, както се бях опасявал, защото бе прекъсвано от оживена размяна на забележки. Пейсу например се показа много засегнат от дискриминацията от страна на всевишния спрямо потърпевшия Каин.
— Ти това за справедливо ли го намираш? — запита ме той. — Става дума за момък, който се трепе, за да накара зеленчука да поникне, че прекопаване, че поливане, че плевене, а то все пак е по-трудно, отколкото да се развяваш насам-натам с овцете, а господ-бог дори и не поглежда даровете му. А другият хлапак, най-големият зор дето си е дал, е било да не се отделя от задниците на овцете си и всичките блага — на него!
— Господ-Бог навярно вече се е досещал, че Каин ще убие Авел — забеляза старата Мену.
— Още едно основание да не се всяват раздори между братята с неправди — каза Колен.
Опрял лакти на коленете, Мейсоние се наведе към огъня, после каза с прикрито задоволство:
— Щом е бил всезнаещ, бог навярно е знаел за убийството. А щом е знаел за него, защо не го е предотвратил?
Това вероломно съждение не успя обаче да засегне другите: бе много отвлечено.
Колкото разсъждаваше, толкова повече Пейсу се отъждествяваше с Каин.
— Така де, където и да отидеш, все ще намериш някой любимец. Спомни си господин Льо Кутьолие в училище: Колен — на първия ред до печката, а аз — наказан в дъното на класната стая с ръце, кръстосани на гърба. А какво бях направил? Нищо!
— Слушай, преувеличаваш — отговори Колен с присъщата си усмивка. — Льо Кутьолие те караше да стоиш изправен, защото през джобовете се пипаше знаеш къде.