Няколко минути по-късно в стаята ми разговорът с Мейсоние и Тома е доста напрегнат. Те буйно ме укоряват, че влизам в играта на Фюлбер (и дори — о ужас! — да се причестявам!), вместо да изхвърля този лъжесвещеник. Обяснявам им становището си. Боя се от въоръжен конфликт с Ла Рок — там е работата. И аз не искам да дам на Фюлбер и най-малко основание, материално или духовно, да го предизвика. Ето защо му отстъпвам кравата, като постъпвам така, че да отслабя огневата му мощ. Ето защо и възприемам религията на болшинството. Това е компромис. А ти, Мейсоние, би трябвало все пак да разбереш един компромис. Твоята партия на времето премина през доста такива. (Мейсоние премигва.) Що се отнася до Фюлбер, почти съм сигурен, че не е свещеник. Рижавият семинарист на име Серюрие е моя измислица от край докрай, а Фюлбер си спомни за него! С една дума, самозванец, авантюрист, човек без всякакви скрупули. И толкова по-опасен. Ако сте разумни, вие двамата с Тома също бихте дошли на литургията. То не е истинска литургия, защото и Фюлбер не е свещеник, и причастието няма да е истинско, тъй като едва ли е бил ръкоположен.
Мисля, че не мога да отида по-надалеч в усилията си да ги убедя и тайничко изпитвам удоволствие от този връх на иронията: да ги убеждавам да присъствуват на литургията, уверявайки ги, че е „лъжлива“.
В този момент някой драска на вратата. Не се чука, драска се. Заставам неподвижно, поглеждам двамата си гости, после часовника. Един часът през нощта. В тишината отново се чува драскане. Вземам карабината от поставката за пушки, направена от Мейсоние до стената срещу леглото ми, подканвам със знак Мейсоние и Тома да се въоръжат, вдигам резето и полуотварям вратата. Там стои Миет.
Тя се усмихва за миг на Тома, когото очаква да намери тук, и на Мейсоние, чието присъствие я учудва, и веднага с ръце, устни, очи и вежди, с тяло, крака и дори с косите си ми заговаря. Това е спонтанно изразяване, нямащо нищо общо с мимиката на ръцете у глухонемите, която тя никога не е изучавала, а и аз не бих разбрал. Тя ми съобщава изненадващи неща. Докато придружавала след вечеря Фюлбер в стаята му, той поискал от нея да отиде при него, когато всички заспят (пръст, завъртян в кръг — „всички“, а двете ръце, подложени под наведената буза — „спят“). Тя много се съмнява, че той иска да се люби с нея (тук жест, неописуемо неприличен). Като видяла светлина при мен (вдига малкото пръстче на дясната ръка, а с другото рисува ореол около пръста си, за да посочи пламъка), качила се да ме пита съгласен ли съм.
— Не съм против — отговарям аз най-после. — Прави каквото искаш, Миет. Никой не те насилва нито в единия, нито в другия смисъл.
„Добре, отивам от учтивост и любезност. Но без всякакво желание“ — отговаря нейната мимика.
— Значи, той не ти харесва, Миет?
Крив поглед, събрани пръсти на ръцете (Фюлбер), после — дясната ръка на сърцето и накрая — силно раздвижен показалец на същата ръка отдясно наляво пред носа. След което излиза и затваря вратата след себе си. Ние стоим и тримата прави пред затворената врата.
— Ама и тоя си го бива — казва Тома.
— Ти би трябвало да се противопоставиш — казва намръщено и сурово Мейсоние.
Вдигам рамене.
— В името на какво? Добре знаеш, че принципът е да я оставим да постъпва, както иска.
Гледам ги. Разярени и обидени са, като измамени съпрузи. Парадоксално и може би малко смешно чувство, защото най-после ние не се ревнуваме един друг. Вероятно защото всичко става вътре в групата ни, пред очите на всички. Няма нито измама, нито безсрамие. Нашата договореност съдържа дори някакъв учредителен, напълно успокоителен елемент. А Фюлбер не само не принадлежи на нашето общество, но постъпката му е крайно лукава. Тома и Мейсоние отбелязват, че ако Миет не бе така лоялна, те нямаше и да знаят за „прелюбодеянието“ й. Те не казват това, тъй като все пак имат усет за смешното, но думата не е далеч от ума им. Достатъчно е да ги погледнеш как кипят от ярост.
Какъв мръсник! — възкликва Мейсоние и понеже не му стига да го каже на френски, повтаря го и по нашенски.
Тома одобрява, като и той един път излиза от безстрастието си.
— Във всеки случай — продължава Мейсоние със заплашителен тон — ще видиш дали няма да кажа аз утре на Колен и на Пейсу как Фюлбер е прекарал нощта.
Провиквам се изплашено:
— Няма да им го казваш!
— Как така? — отговаря Мейсоние. — Те имат право да знаят, не смяташ ли?
Вярно е, имат право да узнаят как и те са били измамени. Особено Колен, при когото измамата е двойна.