— Би било хубаво — съгласи се Ани. — Харесва ми.
— Не бих имала нищо против — рече мама. — И по-лоши неща съм преживявала.
— Значи се разбрахме? — попита Ед, изненадан от неочаквания си успех. — Тя твоята свекърва ли е, Ани?
— Да.
— А вие не сте Мама Пъркинс, нали, госпожо?
— Това да не е някакъв заговор или игра? — попита Ани, като гледаше Мама.
Тя се усмихна.
— Ако искаш да го наречеш по този начин, да.
— Чакайте малко — възрази Джо.
— Млъквай, Джо, ще оплескаш всичко. — Ед се обърна към дамите. — А сега да повторим. Тя е твоята свекърва. Името й е мама Тилър.
— Мама Тилър — казаха двете жени.
— Трябваш ми малко — каза Джо и измъкна Ед от стаята. Притисна го до стената и го заплаши с юмрук. — Идиот! Не искам да остава тук, искам да се отърва от нея. А ти така ми помогна, че нещата тръгнаха още по-зле. Накара Ани да вярва в дъртата вещица!
— Още по-зле, как ли пък не. Излекувах я, малоумнико, излекувах и двете. И това ми било благодарност! — Ед се помъчи да се освободи. — Утре ще ти пратя сметката! — И тръгна към изхода.
Джо се поколеба за момент и отново се върна в стаята. Ох, Господи, помисли си той. Бог да ми е на помощ.
— Здравей — посрещна го Мама, която тъкмо приготвяше туршия с кисели краставички.
В полунощ и на закуска дневната отново беше празна. В очите на Джо заиграха лукави пламъчета. Погледна към радиото и го погали с трепереща ръка.
— Стой настрана от него! — извика жена му.
— Охо — рече той. — Значи нощем се крие в това нещо, така ли? Вътре в него! То е нейният ковчег, а? Спи в него като проклета дърта вампирка, докато благодетелката й не я пусне на сутринта!
— Разкарай си ръцете оттам! — истерично викна тя.
— Е, това ще оправи кашата. — Вдигна радиото. — Как може да се убие вещица от нейния тип? Със сребърен куршум в сърцето? С разпятие? Със самакитка? Или правиш кръстен знак върху парче сапун? Това ли е?
— Дай ми го! — Жена му се завтече и се вкопчи в него. Двамата се залюляха в титанична битка за електрическия ковчег помежду им.
— Ето ти го! — изкрещя той.
Хвърли радиото на пода. Започна да го тъпче и да скача отгоре му. Зарита го, докато стана на парчета. Разкъса го като звяр. Взе лампите и ги разтроши на сребърни късчета. После напъха пръснатите вътрешности в кофата за боклук, а жена му през цялото време танцуваше около него, като хлипаше и пищеше.
— Мъртва е — каза той. — Мъртва, дявол да я вземе! Оправих я, и още как.
Жена му си изплака сълзите. Опита се да я успокои, но тя се бе потопила толкова дълбоко в истерията си, че не можеше дори да я докосне. Смъртта я бе ужасила неимоверно.
Цялата сутрин не каза нито дума. Той закуси в студената тишина на дома си, уверен, че до довечера нещата ще се оправят.
Закъсня за работа. Мина между тракащите бюра на стенографките, продължи по дългия коридор и отвори вратата на приемната си.
Секретарката му стоеше пребледняла до бюрото, закрила устата си с длан.
— О, господин Тилър, толкова се радвам, че дойдохте. Там вътре. — Посочи към кабинета му. — Ама че ужасна стара чанта! Току-що дойде и… и… — Забърза към вратата и я отвори. — По-добре да я видите!
Премаля му. Затътри се през прага и затвори след себе си. Обърна се към старицата в кабинета:
— Как се озова тук? — попита я остро.
— Добро утро и на теб! — разсмя се Мама Пъркинс, като белеше картофи, седнала на въртящия се стол. Спретнатите й черни обувчици проблясваха на слънчевите лъчи. — Влизай. Реших, че бизнесът ти се нуждае от реорганизиране. Така че започнах. Сега сме партньори. Имам много опит в тази област. Спасявала съм сума ти фалиращи предприятия, разпадащи се връзки, животи. Точно аз ти трябвам.
— Изчезвай — с равен тон нареди той, без да мърда устни.
— Стига, млади човече, я горе главата! За нула време ще оправим фирмата. Само позволи на старата жена да пофилософства и да ти каже как…
— Чу какво казах — скръцна със зъби той. — Не е ли достатъчно, че създаваш неприятности в дома ми.
— Кой, аз ли? — Тя поклати глава. — Никога не съм стъпвала в къщата ти, за бога.
— Лъжкиня! — извика той. — Опита се да съсипеш дома ни!
— Идвала съм само в офиса. Вече ще стане половин година — каза тя.
— Никога досега не съм те виждал.
— О, навъртах се тук-там, наблюдавах. Видях, че работите не вървят, и си помислих, че малко добри съвети няма да ти навредят.
И тогава той осъзна какво е положението. Имаше две мами. Едната тук, другата у дома. Две ли? Не, цял милион. По една за всеки дом. И никоя от тях не знае за живота на другите. Всички са различни, всички са създадени от умовете на онези, които я слушат, независимо че живеят на различни места.