Не мога да си представя, че би го направила. Но и не мога да си представя майка със запретнати крачоли и водорасли между пръстите, приведена над кошница с миди. Вероятно някога го е правела, когато е била млада послушница като мен. Но не мога да си представя майка като малко момиче. Просто няма никакъв смисъл.
Сестра Верк и сестра Нумел се канеха да посрещнат кораба на кея и бяха вперили погледи в сивите му платна. Те не ме видяха. Доближих се, промъквайки се тихо и внимателно, така че скърцащите дъски на кея да не издадат присъствието ми. Чудех се какво прави там сестра Нумел. Тя отговаря за по-младите послушници, а сестра Верк е тази, която се занимава с търговията с рибарите.
— Това ли пророкува майка? — попита сестра
Нумел, засенчвайки очи с ръка.
— Може би — отвърна сестра Верк. Тя никога не се впуска в предположения, ако не е сигурна.
— Определено се надявам да не е това. Думите, които изрече в състояние на транс, бяха трудни за дешифриране, но посланието беше ясно. — Сестра Нумел намести кърпата на главата си. — Опасност. Голяма опасност.
Една дъска изскърца под крака ми. Сестрите се обърнаха. Сестра Нумел се намръщи.
— Мареси, какво правиш тук? Днес трябваше да работиш в Къщата на огнището.
— Да — отговорих провлечено. — Събирах миди, но тогава видях кораба.
Сестра Верк го посочи.
— Вижте, свалят платната.
Наблюдавахме мълчаливо, докато екипажът маневрираше плавателния съд в пристана. Струваше ни се странно колко малко хора имаше на борда. До шпила стоеше брадат старец в синя туника и предположих, че той трябва да е капитанът. Можех да видя само още трима мъже, всичките със сурови лица и неприветливи изражения. Капитанът слезе пръв от кораба и сестра Верк отиде да говори с него. Когато се опитах да се шмугна по-наблизо, за да чуя какво си приказват, сестра Нумел ме хвана здраво за ръката. Не след дълго сестра Верк се върна и прошепна нещо на сестра Нумел, която веднага ме задърпа по-надалеч от кея.
Въпреки че последвах сестра Нумел, без да се противя, не можех да потисна любопитството си. Исках именно аз да известя останалите послушници за случилото се. Без да преставам да въртя и извивам главата си, забелязах, че капитанът помага на някого да слезе от кораба. Слаба фигура, над чиито тънки рамене се стелеше водопад от заплетени светли коси. Тя носеше кафяво шемизе без ръкави и с права кройка върху риза, която някога може би е била бяла. Дрехите й бяха износени и макар че първоначално помислих, че шемизето й е изработено от плътна коприна, когато започна да се движи, можех да забележа, че всъщност по него има засъхнала мръсотия. Не можех да видя лицето й, защото се беше вторачила в земята, сякаш трябваше да наблюдава внимателно всяка крачка, която правеше. Сякаш не можеше да има доверие на земята под краката си. По онова време все още не знаех, че това е Яй.
Не разбирах защо сестра Нумел толкова препираше да ме отдалечи от кея. По-късно същия ден Яй се появи в Къщата на послушниците заедно с всички нас. Дългата й коса все още не беше чиста, но беше сресана и гладка и тя бе облечена като всички нас с кафяви панталони, бяла риза и бяла кърпа на главата. Ако не бях видяла пристигането, никога нямаше да узная, че е по-различна от нас.
2.
На Яй й се падна леглото, съседно на моето. Новите послушници обикновено трябва да спят в общата спалня на по-младите послушници, но това се дължи на факта, че повечето новопристигнали са малки момиченца. Яй беше достатъчно голяма, за да спи с нас, по-възрастните момичета. Предполагах, че е четиринайсет-или петнайсетгодишна, с година-две по-голяма от мен.
Съседното легло в общата спалня на по-големите послушници беше свободно, защото Йоем току-що се беше преместила в Къщата на огнището, за да стане послушница на сестра Ерс. Нейните послушници са единствените, които не спят в Къщата на послушниците. Те трябва да поддържат огъня на Огнището — огъня, който никога не трябва да угасва, както и да поднасят приношения на Хава в определените за това моменти. Йоем си мисли, че е специална, понеже е била избрана за служителка на Огнището. Знам, че вярва, че всички й завиждат. Когато за пръв път стъпих на острова, не можех да си представя нищо по-добро от това да живея в Къщата на огнището, винаги заобиколена от храна. Стомахът ми не можеше да забрави гладната зима, която бяхме преживели у дома. Но скоро си промених мнението, като видях колко строга е сестра Ерс и как никога не позволява на послушниците си да получат допълнителна порция. Само си представи — непрестанно да докосваш храната, да помирисваш храната, да работиш с храната, но да не ти е позволено да я ядеш!