— Не се нуждаем от защита. Малцина стигат до нашия отдалечен остров. Не видя ли колко е стръмна планината, водеща към Абатството, а и колко е висока стената, която го огражда? Във външната стена има само два входа. Този, през който мина ти, може да се затвори с тежка врата и да се залости. Другият се нарича „козята врата“ и е обърнат към планината. — Посочих й нагоре. — Води до малка пътечка, която следваме, когато извеждаме козите на паша, и оттам се стига до Отшелническия храм и Бялата дама, както и до зеленчуковите ни градини. Много е трудно да откриеш вратата откъм планинския склон, ако не си знаел предварително къде се намира. А и е минало доста време, откакто пирати са нападали Абатството. Това се случило, когато тук пристигнали първите сестри, затова и построили външната стена, но оттогава насетне не е имало други подобни нападения. Абатството е единственото селище на острова. Няма от кого да се пазим. — Направих знака на кръга върху лявата си длан с десния си показалец, за да отблъсна лошия късмет. — Всички ние сме служителки на Първата Майка. Тя ни защитава при нужда.
Централният двор беше празен. Сигурно всички вече бяха отишли в Къщата на огнището. Винаги става така, когато се разчуе, че имаме прясна риба. Преди да дойда тук, бях опитвала само изсушена риба и тя нямаше почти никакъв вкус. Но сестра Ерс използва билки и редки поправки във всички гозби, които се приготвят в Къщата на огнището. Когато за пръв път сложих лъжица яхния в устата си, вкусът беше толкова непривичен, че за малко да я изплюя. Единственото, което ме възпря, беше неодобрението в бдителните очи на сестрите, и това си беше за мой късмет. Ако бях изплюла яхнията, без да искам, щях да разкрия невежеството си пред всички. И без това се чувствах достатъчно необразована и непохватна. По-късно научих имената на всички подправки. Канела от Изтока, сладка трева от северните земи, жълт ирук и див риган от собствените ни планински слонове.
Погледнах към Яй. Сигурно се чувстваше толкова неловко, колкото и аз, когато стъпих за пръв път на острова. Протегнах ръка, за да я потупам окуражително по рамото, но тя потрепна и се отдръпна, сякаш се канех да я ударя. Тя замръзна и скри лице в ръцете си. Бузите й пребледняха дори още повече.
— Не се страхувай — казах й нежно. — Просто искам да ти покажа къщите. Виж, това е Изворът на тялото. Утре ще научиш повече за него. Тези стъпала водят към Двора на храма и Къщата на познанието, Сестринската къща и Храма на Розата. Наричат се Вечерните стъпала, защото са разположени на запад. — Забелязах, че Яй наднича през пръстите си, затова продължих: — Това тясно и дълго стълбище наричаме Лунните стъпала. Те са двеста и седемдесет на брой! Сама ги преброих. Те водят към Лунния двор и Лунната къща. Покоите на майка са там горе. Срещна ли се с майка?
Яй свали ръцете си и кимна. Знаех, че вече се е срещнала с майка, всички момичета го правят още щом пристигнат. Не заради това я попитах. Просто исках да я накарам да се отпусне.
— Не ни се налага много често да отиваме там горе. Сега ще се изкачим по Стъпалата на зората. Те водят към Къщата на огнището и хамбара. Хайде, ела.
Не смеех да я хвана за ръка, за да я поведа нагоре, така че се задоволих да вървя пред нея, като се надявах, че тя ще ме последва. Тя тръгна след мен, вървейки няколко крачки по-назад. Продължавах да бърборя, за да я успокоя, както правя с пилетата, докато събирам яйцата им. Сестра Мареане ми се присмива, когато върша подобни неща, но не ме възпира. Сестра Лоени, от друга страна, винаги се опитва да ме накара да замълча. Но сестра Мареане знае, че нежният глас може да успокои плашливите животни.
— Почакай да видиш колко добре се храним тук! Първия път, когато едно момиче ми каза, че всеки ден ще ядем месо и риба за вечеря, аз й се изсмях в лицето. Помислих, че се шегува. Да ядеш месо всеки ден! Но не е шега. Обикновено е риба или месо от собствените ни кози. Някои послушници смятат, че ядем твърде много козе месо, но не и аз — сестра Ерс приготвя толкова различни и вкусни неща с козето месо. Кози наденици, козя пържола, козя яхния и изсушено козе месо. И козе мляко, разбира се. От него правим всякакви видове сирена. Отглеждаме кокошките най-вече за яйца, но от време на време някоя и друга птица се озовава в яхниите на сестра Ерс. Ерс е името на сестрата, която отговаря за Къщата на огнището. Всички сестри имат определени задължения, както скоро ще се убедиш сама.
Изкачихме последните стъпала, запъхтени и задъхани. Щом се озовахме в двора пред Къщата на огнището, можех да помириша бяла риба и сварени яйца. Стомахът ми закъркори. Колкото и да ям, сякаш винаги съм гладна. Чувствам се така, откакто прекарах онази гладна зима.