— Всички ядем едно и също — казах, докато се приближавахме до Къщата на огнището. — От най-младите послушници до сестрите и самата майка. Само сестрите в Отшелническия храм ядат по-различна храна. Първи се хранят послушниците, след това сестрите. Същото важи и за миенето, както ще видиш сутринта.
Отворих вратата на Къщата на огнището, която миришеше на хляб както винаги. Когато пристигнах тук, не успях да устоя на изкушението да оближа лешниковокафявото дърво, за да видя дали няма и вкус на хляб. Сестра О ме мъмреше цяла луна за глупостта ми. Сега съм по-голяма и разбирам по-добре как стоят нещата. Но вратата все още мирише на хляб.
Яй отново се умълча. Несъмнено говорех твърде много. Във всеки случай сестра Лоени би казала така. Но Яй вече не изглеждаше толкова напрегната и плашлива. Тя седна до мен и остави Йоем да й сервира порция бяла риба, сварено яйце и задушени корови корени от южните склонове на острова. Радвах се, че този път ще ям коров корен, а не зеле. Често менюто ни съдържа твърде много зеле.
Когато се наядохме, се облегнах назад на пейката и потупах кръглия си корем.
— Никой у дома не би ми повярвам, ако им разкажа колко добре се храним тук.
Болно ми е, като се замисля, че семейството ми може би разполага с по-малко храна, отколкото ние в Абатството. Възможно е понякога да остават гладни. Родният ми дом е толкова далеч, че не знам каква е била зимата през тази година, дали реколтата е била богата и дали имат храна на масата си. Мога само да се надявам, че с едно гърло по-малко за хранене, за останалите има повече за ядене. Бих могла да им напиша писмо, но никой у дома не може да чете, а и как би стигнало писмото до нашия малък чифлик, разположен в най-северната част на голямата долина на Ровас.
Отърсвам се от тъгата и се усмихвам окуражително на Яй.
— Не мисли за миналото. Вече си с нас, а и тук дисциплината въобще не е толкова стриктна, колкото може би си чувала. След вечеря можем да разполагаме свободно с времето си.
Около нас послушниците се движеха под зоркия поглед на сестра Ерс, отнасяйки чашите и чиниите си в помещението за миене на съдове. Послушниците на сестра Ерс избърсаха дългата маса, така че да е достатъчно чиста за сестрите, когато дойдеше техният ред да ядат. Взех чинията и чашата си, Яй повтори действията ми и застанахме на опашката пред миялното помещение.
— Много послушници обичат вечер да слизат на брега, за да поплуват или да събират раковини — казах аз. — Други се разхождат из планините, берат цветя и се наслаждават на гледката. Трети пък четат задължителните книги, възложени им от сестра О или сестра Нумел. Други предпочитат да си приказват или да играят на различни игри.
Сложихме чиниите си във ведро, пълно със студена вода. Ние бяхме последните, които напуснаха миялното помещение и излязоха под вечерното слънце. От козарника се чуваше блеене. Почти беше настъпило времето за доене. Няколко сестри се изкачваха по Стъпалата на зората, потънали в разговор. Трябваше да побързам да стигна до стаята на сестра О, преди да е тръгнала.
— Ще намериш обратния път до Къщата на послушниците, нали? Можеш да правиш каквото поискаш, докато не дойде време за вечерния молебен в Храма на Розата.
— Може ли да дойда с теб?
Дрезгавият глас на Яй отново ме изненада. Тя стоеше, сключила ръце пред себе си и със сведени очи. Сърцето ми се сви. Не исках да вземам Яй със себе си. Вечерното ми занимание си беше само мое. Досега не го бях споделяла с никого.
— Само ще се отегчиш — казах колебливо. — Виждаш ли, аз…
Тя стоеше напълно неподвижно. Ръцете й се бяха вкопчили една в друга толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели. Не можех да откажа да направя малко компания на едно самотно момиче през първата му вечер на ново място.
— Разбира се, че можеш да се присъединиш, ако искаш. — Тя веднага вдигна поглед и аз й се усмихнах. — Хайде, по-добре да побързаме!
Затичах се надолу по Стълбите на зората, блъскайки се в няколко сестри и мънкайки извинения, без да се спирам. Толкова силно бутнах сестра Лоени, че кърпата на главата й за малко да падне.
— Мареси! Внимавай къде вървиш! Ако майка… — Мъмренето й заглъхна в далечината, докато бягах по неравните калдъръмени камъчета към другия край на централния двор, а после забързано заизкачвах Вечерните стъпала, следвана от Яй.
Дворът на храма има постройки на три от страните си, а под четвъртата е покривът на Къщата на послушниците. На запад, откъм стената, се намира Сестринската къща. На изток, откъм планината, е разположен Храмът на Розата, а на север е най-старата сграда на Абатството — Къщата на познанието. Зад Къщата на познанието е Дворът на познанието със самотното си лимоново дърво, а по протежение на едната страна на двора се намира Градината на познанието, защитена от морските ветрове посредством ниска стена.