Хилков я погледна малко зачудено.
— С благодарност ще изпълня желанието ви — отговори той. — Как ще им бъде приятно!
— Трябва да е хубава сестра ви? Черноока? — попита певицата, като гледаше внимателно студента. Очевидно тя искаше да прибави: „Черноока като вас?“
— Аз имам портрета й — каза Хилков. — Ще ви го донеса един път.
— Merci. И хубави са вашите българки?
— Само под лучите на свободата може да цъфти хубост, госпожице.
— О, това говорите от скромност.
— Бедният български народ, ще ли скоро да се избави от игото на варварите турци? — издума с участие госпожа Кнотек.
— Ние вярваме в това, госпожо.
— На какво се уповавате? — попита дъщерята.
— На младото ни поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба — каза разпалено Хилков.
— И вие сте един от тия борци? — попита момата.
— Лаская се да мисля.
— О, колко е хубав животът, когато има такава благородна цел!…
Госпожа Кнотек изглеждаше небето.
— Чудно време имаме днес — каза тя.
— Мамо, една идея! — извика Маргарита със светнали и вдъхновени очи.
— Каква идея?
— Идея за една разходка много оригинална и… много приятна.
Майка й и Хилков я гледаха въпросително.
— Да направим днес разходка до Стромовка и да седнем на същото столче, дето седяхме, когато пръв път видяхме господин Хилков. Съгласни ли сте, господин българино?
И тя изгледа нежно-дяволито Хилкова.
— С най-голямо удоволствие — отговори той.
— Прелестна идея, Маргарито — отвърна майката; — аз току мислех накъде да идем днес, а забравих за Стромовка, която оттогава насам не бяхме посещавали. Колко прелестна гледка оттам!
— И такова мило възпоминание! — каза Хилков. — Аз, напротив, никога не съм забравил Стромовка: ней дължа щастието да бъда…
— Мамо, мамо! — прекъсна го галено Маргарита. — Тогава хай да ставаме. Хилков, ти ще ни почакаш малко в градината, ние веднага излазяме.
И Маргарита и майка й влязоха в къщи да се постъкмят.
След малко всички излязоха.