Рей Бредбъри
Марионетки АД
Към десет вечерта вървяха бавно по улицата и разговаряха спокойно.
И двамата бяха на около тридесет и пет, напълно трезви.
— Но защо толкова рано? — попита Смит.
— Нарочно — отвърна Брейлинг.
— Това е първата ти вечер навън от години, а искаш да се прибереш в десет часа̀.
— Нерви, предполагам.
— Чудя се как изобщо успя да го направиш. Цели десет години се мъчих да те измъкна за едно кротко питие. А сега, в единствената вечер, настояваш да се прибереш толкова рано.
— Не бива да насилвам късмета — каза Брейлинг.
— Какво, да не би да си сипал приспивателно в кафето на жена ти?
— Не, не би било етично. Скоро ще разбереш.
Завиха на един ъгъл.
— Честно, Брейлинг, хич не ми се иска да го казвам, но наистина си страшно търпелив с нея. Може и да не го признаеш, но бракът ти е същински ужас, нали?
— Не бих казал.
— Както и да е, подочу се по един или друг начин, че те е накарала да се ожениш за нея. Помниш ли седемдесет и девета, когато се канеше да заминеш за Рио…
— Да, Рио. Така и не успях да го видя, въпреки всичките планове.
— И как тя разкъса дрехите си, разчорли косата си и заплашваше да извика полиция, ако не се ожениш за нея.
— Винаги е била нервна, Смит, разбери го.
— Беше повече от нечестно. Ти не я обичаше. Поне си й го казал в прав текст, нали?
— Доколкото си спомням, бях доста твърд по този въпрос.
— Но въпреки това се ожени за нея.
— Трябваше да мисля за бизнеса си, а също за майка си и баща си. Подобно нещо можеше да ги убие.
— И това продължава вече десет години.
— Да — каза Брейлинг. Сивите му очи гледаха спокойно. — Мисля обаче, че сега може да настъпят някои промени. Мисля, че онова, което чаках, е на път да се сбъдне. Виж.
И извади някакъв дълъг син билет.
— Я, та това е билет за ракетата до Рио в четвъртък!
— Да. Най-сетне ще замина.
— Чудесно. Наистина го заслужаваш! Но тя няма ли да възразява? Да ти създава неприятности?
Брейлинг се усмихна малко нервно.
— Няма да усети, че ме няма. Ще се върна след месец и никой нищо няма да разбере. С изключение на теб.
— Иска ми се да можех да дойда с теб — въздъхна Смит.
— Горкият Смит. И твоят брак никога не е вървял по мед и масло, нали?
— Не точно. Ожених се за жена, която прекалява. Искам да кажа, в края на краищата, ако си женен от десет години, едва ли ще очакваш от жена си всяка вечер да ти седи в скута по два часа, да ти се обажда по дванайсет пъти на ден в работата и да бърбори като момиченце. А и ми се струва, че през последния месец нещата взеха да се влошават. Понякога се чудя дали не е малко сбъркана?
— Ето това е Смит, все консервативен. Е, това е моята къща. И тъй, искаш ли да научиш тайната ми? Как успях да се измъкна тази вечер?
— Наистина ли ще ми кажеш?
— Виж там горе — каза Брейлинг.
Двамата се загледаха нагоре в тъмното.
Над тях в прозореца на втория етаж се появи някаква сянка. Мъж на около трийсет и пет, с леко посивяващи слепоочия, тъжни сиви очи и тънък мустак се взираше надолу към тях.
— Стига бе, та това си ти! — възкликна Смит.
— Ш-ш-ш, по-тихо!
Брейлинг махна с ръка. Мъжът на прозореца направи знак и изчезна.
— Явно съм се побъркал — каза Смит.
— Чакай малко.
Зачакаха.
Вратата се отвори и високият слаб господин с мустака и скръбните очи излезе да ги посрещне.
— Здравей, Брейлинг — каза той.
— Здрасти, Брейлинг — отвърна Брейлинг.
Бяха абсолютно еднакви.
Смит ги зяпна.
— Да не сте близнаци? Никога не си споменавал, че…
— Не, не — тихо каза Брейлинг. — Наведи се. Сложи ухо на гърдите на Брейлинг Две.
Смит се поколеба, после се наведе и долепи ухо.
Тик-тик-тик-тик-тик-тик-тик-тик.
— О, не! Не може да бъде!
— Може.
— Дай да чуя пак.
Тик-тик-тик-тик-тик-тик-тик-тик.
Смит отстъпи назад, олюля се и замига слисано. Протегна се и докосна топлите ръце и бузите на нещото.
— Откъде се сдоби с него?
— Не е ли чудесно изработен?
— Невероятно. Откъде?
— Дай на господина визитката си, Брейлинг Две.
Брейлинг Две направи фокуснически жест и в пръстите му се появи бяла визитна картичка.
Направете двойник на себе си или на приятели; нови хуманоидни пластмасови модели 1990, гаранция за всякакво физическо износване. Цени от 7600 до 15000 долара за луксозен модел.
— Не — каза Смит.
— Да — каза Брейлинг.
— Естествено — каза Брейлинг Две.
— Откога продължава това?
— Имам го от месец. Държа го в един сандък с инструменти в мазето. Жена ми никога не слиза долу, а и само аз имам ключ за сандъка. Тази вечер казах, че ще изляза да си купя пура. Слязох в мазето, извадих Брейлинг Две от сандъка и го пратих горе да седи с жена ми, докато ние двамата бяхме навън.