Скочи на крака.
— Останали са само пет хиляди! Какво е направила? Какво е направила Нети с парите? Още шапки, парцали, парфюми! Или… чакай… сетих се! Купила е онази малка къща на Хъдсън, за която говори от месеци. И без изобщо да ми каже!
Втурна се в стаята, изпълнен с праведен гняв. Как така си позволява да се разпорежда с парите им по такъв начин? Наведе се над нея.
— Нети! — викна. — Нети, събуди се!
Тя не помръдна.
— Какво си направила с парите ми! — изкрещя той.
Тя леко се размърда. Светлината от улицата осветяваше прекрасните й бузи.
Имаше нещо в нея. Сърцето му заби свирепо. Езикът му пресъхна. Разтрепери се. Коленете му изведнъж се подгънаха. Той рухна на пода.
— Нети, Нети! — изплака. — Какво си направила с парите ми!
И тогава му просветна страшната мисъл. И тогава ужасът и самотата го обгърнаха. И тогава дойдоха треската и обезверяването. Защото, без да го желае, той се наведе напред и още напред, докато пламналото му ухо не се притисна плътно в кръглата й розова гръд.
— Нети!
Тик-тик-тик-тик-тик-тик-тик-тик.
Докато Смит се отдалечаваше по улицата в нощта, Брейлинг и Брейлинг Две затваряха входната врата.
— Радвам се, че и той ще бъде щастлив — каза Брейлинг.
— Да — отсъстващо отвърна Брейлинг Две.
— Е, сандъкът те чака, Бе Две. — Брейлинг хвана създанието за лакътя и го поведе по стълбите към мазето.
— Точно за това ми се иска да поговорим — каза Брейлинг Две, когато слязоха долу и закрачиха по бетонния под. — За мазето. Не ми харесва. Не харесвам този сандък.
— Ще се опитам да измисля нещо по-удобно.
— Марионетките са направени да се движат, а не да лежат неподвижно. Би ли ти харесало да прекарваш по-голямата част от времето си в сандък?
— Ами…
— Никак даже. Аз продължавам да действам. Няма начин да бъда изключен. Аз съм съвсем жив и изпитвам чувства.
— Ще бъде само за няколко дни. После ще замина за Рио и няма да ти се налага да стоиш в сандъка. Можеш да живееш горе.
Брейлинг Две махна раздразнено с ръка.
— А когато се върнеш от приятната си ваканция, пак ще ме пратиш в сандъка.
— В магазина за марионетки не ми казаха, че ми се е паднал труден образец — отбеляза Брейлинг.
— Има много неща, които не знаят за нас — каза Брейлинг Две. — Съвсем нови сме. И сме чувствителни. Мразя да си мисля как ще се разхождаш, ще се смееш и ще се печеш по плажовете на Рио, докато аз седя тук на студеното.
— Но аз цял живот си мечтаех за това пътуване — тихо каза Брейлинг.
Присви очи и почти видя морето, планините и жълтия пясък. Шумът на вълните отекваше примамливо в съзнанието му. Слънцето приятно топлеше голите му рамене. Виното бе превъзходно.
— А аз никога няма да ида в Рио — каза другият. — Замислял ли си се за това?
— Не, аз…
— И още нещо. Жена ти.
— Какво жена ми? — Брейлинг започна да отстъпва към вратата.
— Доста се привързах към нея.
— Радвам се, че работата ти харесва. — Брейлинг нервно облиза устни.
— Боя се, че не ме разбра. Мисля… мисля, че я обичам.
Брейлинг направи още една крачка и замръзна.
— Какво?
— Мислех си — продължи Брейлинг Две — колко хубаво е в Рио и как никога няма да стъпя там, помислих си също за жена ти и… мисля, че бихме могли да сме щастливи.
— М-много м-мило. — Брейлинг тръгна към вратата на мазето с възможно най-небрежната си походка. — Нали нямаш нищо против да почакаш минутка? Трябва да се обадя.
— На кого? — Брейлинг Две се намръщи.
— Не е важно.
— На Марионетки АД ли? Да им кажеш да дойдат и да ме приберат?
— Не, не… нищо подобно!
Опита се да се втурне към вратата.
Сякаш железни пръсти го сграбчиха за китките.
— Не бягай!
— Махай си ръцете от мен!
— Не.
— Жена ми ли те подкокороса?
— Не.
— Да не се е сетила? Да не е говорила с теб? Знае ли? Това ли е?
Изкрещя. Устата му бе запушена с длан.
— Така и няма да разбереш, нали? — учтиво му се усмихна Брейлинг Две. — Така и няма да разбереш.
Брейлинг се задърпа.
— Трябва да се е сетила; трябва да ти е повлияла някак!
— Сега ще те сложа в сандъка, ще заключа и ще изгубя ключа — каза Брейлинг Две. — После ще купя още един билет до Рио за жена ти.
— Хей, хей, чакай малко. Задръж. Не така прибързано. Хайде да го обсъдим!
— Сбогом, Брейлинг.
Брейлинг се вцепени.
— Какво искаш да кажеш с това „сбогом“?
След десет минути госпожа Брейлинг се събуди. Сложи длан на бузата си. Някой току-що я беше целунал. Потрепери и отвори очи.