Събитията потвърдиха опасенията на моя учител. Франция нахлу в Лотарингия и прогони майката на Франц Стефан. Същевременно испанците завзеха Сицилия и Неапол, така че през 1735 година баща ми бе принуден да встъпи в мирни преговори. Резултатът от тях оказа влияние и върху моя живот. Кралят на Франция се съгласи саксонецът да получи полската корона, но за компенсация поиска херцогство Лотарингия.
Пазарлъкът за държави и корони приключи с отказа на Лешчински от Полша, в замяна на което той получи правото да управлява херцогство Лотарингия до смъртта си. След това Лотарингия щеше да стане владение на френския крал Луи XV, който предвидливо се бе оженил за дъщерята на господин Лешчински. Франц Стефан Лотарингски пък бе обезщетен с титлата велик херцог на Тоскана. В момента там управляваше Джан Гастоне, последният от рода Медичи, един болен владетел, чиито живот отиваше към своя край. Как можеха да си помислят, че Франц би се отказал от родината си просто така заради Тоскана?
— Никога! — дръзнах да възразя на майка си аз, след като ми разказа за този политически пазарлък, защото не можех да го окачествя по друг начин. — Знаете, майко, той е лотарингец и телом, и духом. Не могат просто така да го превърнат в италианец. Императорът не бива да допуска това.
— Императорът няма друг избор, Тереза — спокойно отвърна тя. — Сега испанските Бурбони са господари на Неапол и Сицилия. Да се радваме, че се задоволяват с това, а ние можем да задържим Милано. Новите херцогства Парма и Пиаченца не са кой знае каква печалба, но с този мирен договор Франция най-после се съгласи да одобри Прагматическата санкция. Става въпрос за бъдещето на империята, а не за нашите желания.
— Ами Франсоа, какво казва той? — плахо попитах аз.
— Секретарят на Тайната австрийска държавна конференция, барон Фон Бартенщайн, ще разговаря с него. Надявам се да му представи нещата така, че в близко време да подпише декларация за отказ от Лотарингия — отвърна императрицата.
Обаче тя се лъжеше. В двореца гъмжеше от слухове. Франц Стефан, повикан от Пресбург във Виена, отказал да се лиши от своето херцогство, мълвяха всички. Майка му го притискала с пламенни писма да не прерязва гърлото на себе си и на своето семейство. Сестра ми Мария Ана ми носеше дворцовите клюки, защото за разлика от мен не се колебаеше да проявява любопитство.
— Твърди се, че господин фон Бартенщайн бил упражнил натиск върху Франц Стефан и обвързал решението му с твоя милост — възмутено ми сподели тя. — „Няма отказ от Лотарингия — няма ерцхерцогиня!", така му бил казал. Но въпреки това Франц още не е подписал.
Как бих могла да упрекна моя любим лотарингец за това? Как са посмели да го изправят пред такъв ужасен избор? Любовта или родината? Бракът или предателството? Никой не бива да бъде поставян пред подобна дилема.
— Херцогинята е избягала от Люневил във Франция и ежедневно изпраща нови и нови куриери — продължи да шепне Мария Ана, без да обръща внимание на обзелия ме ужас. — Умолява го да не се отказва от наследството си, защото иначе ще се превърне в храненик на Австрия. Да не отстъпва нито педя лотарингска земя, да остане твърд и непоколебим, в противен случай няма вече да е неин син, ами предател.
— Откъде знаеш всички тези неща?
Сестра ми сви рамене.
— В „Хофбург" няма тайни.
— И как ще постъпи той според теб? — с пресипнал глас попитах аз.
Мария Ана беше единствената ми истинска довереница по този важен въпрос, понеже подозирах мама и графиня Фукс, че не ми разказват всичко, което знаят. Вероятно по понятна причина — да не ме тревожат, но за жалост не разбираха, че предпочитам всяка основателна тревога пред ужасното чувство, че всичко се решава през главата ми.
— Не се страхувай — сестра ми сякаш прочете мислите ми. — Франц няма да те изостави. Той те харесва, сигурно ще вземе решение в твоя полза.
Надявах се с цялото си сърце да излезе права. Исках обаче Франц да вземе решението си по свободна воля, а не защото господин Фон Бартенщайн го притиска по политически причини.
— Аз не съм предмет на пазарлъци! — заявих пред графиня Фукс.
— Но сте наследница на Хабсбургите — трезво ми напомни моята гувернантка.
— Това, което правят с него, е унизително — промърморих под нос, вече доста по-малко войнствено настроена. — Ако се откаже от Лотарингия, всички ще кажат, че я е продал, за да получи мен. Ако не се откаже… мили Боже, не знам какво ще правя тогава! Толкова го обичам! Но не мога да искам от него да замени родината си за една ерцхерцогиня! Това е недостойно и неправилно.