— То е очевидно — поясни Кауниц. — Крал Джордж вероятно вярва, че по този начин може да окаже натиск върху Ваше Величество. Представя си един бъдещ съюз между Прусия и Австрия, насочен срещу Франция. Не иска да проумее, че разбирателство между Виена и Берлин е невъзможно.
За кой ли път моят държавен канцлер бе преценил напълно правилно ситуацията. На 16 януари 1756 година Англия и Прусия подписаха Уестминстърския договор, с което предизвикаха трескав дипломатически кипеж в цяла Европа. Куриери кръстосваха континента от Русия до Австрия, от Прусия до Швеция, от Англия до Виена и от Виена до Париж. Точно тази вихрушка беше необходима, за да принуди Франция да действа. На 1 май 1756 година бе сключен нашият договор за ненападение, а ден по-късно Луи XV го ратифицира под името Политически и военен съюз от „Версай".
В този пакт двамата гарантирахме неутралитета на Нидерландия, както и на настоящите си владения. Ако вследствие на алианса си възвърнех Силезия, щях да преценя дали да не отстъпя на Франция Люксембург и Нидерландия. Разбира се, само ако зетят на краля същевременно ми върнеше Парма и Пиаченца, паднали в ръцете му по време на пагубните военни действия през 1748 година. Освен това си обещавахме взаимна помощ в случай, че един от нас бъде нападнат от чужда сила.
Щом това стана известно, пред мен моментално се яви английският посланик във Виена, сър Робърт Кийт. Той имаше нахалството да говори за предателство.
В отговор не оставих място за съмнение кой според мен може да бъде упрекнат в предателство.
— Заблуждавате се. Вашият крал Ни изостави в Аахен и се съюзи зад гърба Ни с Нашия заклет враг.
— Ваше Величество се унижава, хвърляйки се в обятията на французина — заяви той с арогантност, която ме вбеси още повече.
— Не се хвърлям в обятията му, а заставам до него! — отвърнах студено и дадох знак, че аудиенцията е приключила.
Прусакът също ми проводи свой пратеник в „Шьонбрун". Господин Фон Клинггреф, таен военен съветник, пристигна във Виена със специална мисия и помоли за аудиенция. Вероятно се изненада, че го приех лично и незабавно, без да поставям условия. При влизането си направи предписания реверанс с прусашка скованост, после се поклони още веднъж пред мен, целуна със сухите си като пергамент устни протегнатата ми десница и учтиво изчака да му дам думата.
След обичайните церемониални приказки бързо премина по същество. Попита какво трябва да мисли неговият крал и господар за струпването на австрийски войски в Бохемия. Тяхната численост пораждала тревога.
Моят държавен канцлер бе предугадил точно този въпрос и грижливо бе записал отговора ми на лист хартия, така че да не издам плановете ни с нито една необмислена дума. Облечен във високопарни дипломатични слова, той гласеше, че смятам предприетите мерки за необходими и че ги вземам за моя сигурност и в защита на моите съюзници. Уверявам го, че те нямат за цел да навредят на когото и да било.
— Моля, предайте това на краля.
Господин фон Клинггреф придоби крайно сериозен вид — стана му ясно, че нашият изпълнен с уговорки и увъртания отговор води към следващата война. Война, с която щяхме да си върнем Силезия. Моята армия беше готова, реформирана и въоръжена, предвождана от девера ми Карл и от неуморния Даун. Заедно, те щяха да победят.
Само че не аз щях да започна войната. Предоставих тази съмнителна чест на Фридрих.
Колко странно беше лятото на тази година, топ vieux, и как бих искала да зная кои сцени от него са останали в съзнанието ти!.
— Разправят, че само за една вечер загубила на карти повече от 12 000 гулдена. Едва осемнайсетгодишна, а проиграва цяло състояние само за няколко часа. Княз Ханс Адам наистина трябва да е безумно влюбен в нея, щом одобрява подобно прахосничество.
— Какво да се прави, като е пленително красива, Йозефа — намеси се граф Даун, прекъсвайки със снизходителна усмивка бъбренето на жена си. — Кой не би простил всичко на тази сладка нимфа с такова лице, с възхитителна фигура и искрящи очи? Само като се усмихне, забравяш какво си искал да кажеш.
Намирахме се в „Лаксенберг", където императорското семейство се бе оттеглило заедно с малка свита заради непоносимата жега, а моята приятелка и съпругът й обсъждаха Вилхелмина фон Ауерсперг, малката дъщеря на граф Найперг, дето навремето загуби Молвиц.
От две години Вилхелмина беше съпруга на княз Ханс Адам фон Ауерсперг. Последният изглеждаше направо неутешим след смъртта на първата си жена, графиня Шьонфелд. Графинята, навремето най-богатата партия в двора, умря при раждане и беше оплакана чистосърдечно от съпруга си и от виенското общество, в което бе играла определяща роля. Никой не беше очаквал от княза да прояви отново интерес към женска компания.